И това не е ревю. А просто бележка за човек, който е арестуван, защото прави филми.
Джафар Панахи е един от най-влиятелните ирански сценаристи и режисьори, но влиянието е нещо относително. На 1 февруари 2010 властта щурмува дома му. Панахи е арестуван с жена си, дъщеря им и 15-те гости в дома им.
Той е осъден на 6 години затвор и му е наложена 20-годишна забрана да прави филми, да пише сценарии, да дава интервюта и да напуска страната. Докато чака потвърждаването на присъдата – под домашен арест, Панахи решава да покаже ден от живота си и разкаже филмът, който е щял да заснеме. Неговият опит е записан на USB, което е изнесено от Иран в… торта.
Това не е филм, а мълчалив протест, който превръща цензурата в изкуство.
One thought to “Това не е филм”