Защо ги сравнявам ли? Просто, защото ги гледах един след друг. Започнах с най-скъпата независима продукция, правена някога, и оставих пропуснатия от мен филм за Труман Капоти за „ако не ми се доспи“. Екс Братя Уашовски срещу Дъглас Макграт? Отборът на Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Хуго Уивинг и Джим Броудбент срещу Тоби Джоунс, подкрепен от Данаил Крейг, Сигърни Уивър, Сандра Бълок, Изабела Роселини и Гуинет Полтроу. Напъни за грандиозност срещу умело разказан сюжет?
Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас) прескача през няколко истории от различни епохи. Не следва модела на много филми за преходи във времето със сюжетна връзка. Кратките драматични изблици са обединени от гласа на разказвача, водещ ни към „голямата“ идея. Всяка случка е врата към друга. Смъртта не е край, когато идеите са живи. Главните герои в отделните части са белязани и имат мисия.
Другото, което ги свързва, е повтаряемостта на актьорите. Виждаме Том Ханкс като зъл пират, смъртоносно луд писател, честен учен, водач на племе от бъдещето, заплашено от най-зловещия измежду актьорите – Хю Грант. Холи Бери препуска с бяло, разбира се прилепнало, трико през Долината и в следващия миг е разследваща журналистка със способности на нинджа.
Вече е доказано: Cloud Atlas губи търпението на зрителите между 40-тата и 50-тата минута. Единственото, заради което изчаках финалните надписи, беше надеждата, че все пак нещо ще се случи, и разгадаването кой се крие зад обидния грим.
Филмът брутално се срива в американските бокс офис класации и има защо. Някъде между многото преходи във времето, изпитаните техники от „Матрицата“ и звездния актьорски състав се е изгубил отговорът на въпроса за какво се разказва всъщност.
Точно обратното се случи с Infamous 2006 (Скандално), направен така, че да ти бъде интересно два часа. Самата личност на Труман Капоти е запомняща се. Той променя правилата на журналистиката. Не търси отразяване, а психологизъм и представяне от различни гледни точки (не по начина на bTV).
Infamous е историята на романа „Хладнокръвно“. Писателят четири години чака развръзката на един живот, за да напише финалните страници. Новината е, че за да получиш всичко от събеседника, е нужна пълна откровеност. Капоти слива личната си история с тази на книгата и създава творба, която го издига в професията, но и „хладнокръвно“ го унищожава.
Мнението ми в две изречения:
Ако искате да гледате Cloud Atlas, е достатъчно да видите трейлъра му.
Ако не сте гледали Infamous, направете го.
Напълно съгласен за Клауд Атлас. Някакъв странен опит да направим новата Матрица, но неуспешен.
Между другото после попрочетох някакви неща из нета (за да не чета чак книгата) и историята се оказа,че има доста повече смисъл от филма. Като начало книгата върви хронологично. По този начин е по-лесно да видиш нещо, което не видях във филма, а именно, че елемент от всяка предишна епоха присъства в следващата.
Композиторът четеше дневника.
Журналистаката слушаше музикалното произведение и т.н. до хората от бъдещето, които поради някаква неясна причина се молега на японката.
Та така. Ако имам едни 3+ часа свободни ще отида пак на Хамлет или на Хобита.
@Цъки
Аз издържах точно 52 минути, с което този филм влезе сигурно в трите или четирите, които не съм догледал (през живота си). Затова бях много благодарен на Галя, че реши да го гледа и да пише за него 🙂
Иначе аз пък прочетох, че версията за DVD ще е 4 часа… Ехаааааа!