Идват номинациите на Американската филмова академия, а наскоро попаднахме на един достоен претендент.
Flight 2012 (Полет) ни срещна с образа на Уип Уитакър – драматично плътен, конфликтен със себе си и околните, всеотдаен до циничност, гениален пилот, тотален алкохолик… Не можеш да го мразиш.
Той лекува махмурлука си с кокаин. Спи с най-яката стюардеса. Извършва „чудо“ в самолета, когато в кръвта си има количество алкохол и дрога, с което не може да се кара дори кола. Спасява 94 живота в ситуация, в която всеки от 100 трезвени пилоти би катастрофирал. В коридора на болницата намира приятели за цигара. Помага на наркоманка при побой. Прибира я и пътува в мислите си с нея до Ямайка. Казва „никога повече“ и изпива 3 бутилки водка със стек бира. Синът му го гони. Пази се 9 дни за процеса и накрая свидетелства напълно пиян и подсилен с бял прах за 500 долара. Лъже до момента, в който се е пренаситил от лъжи. Накрая избира да бъде свободен.
Това е Уип Уитакър, но „никой не може да се приземи като него“. Защото това е Дензъл Уошингтън. И никой не може да го изиграе като него.
Дензел e най-добрият ,доказва го с всеки филм,справя се невероятно с всяка роля,заслужаваше оскар за Малкълм Екс,но незнайно защо не го получи,дано поне сега да бъде награден както заслужава 🙂
Един от любимите ми актьори. Железен.