Ето ви 3 факта за старите хора, които ще ви слисат:
75% от финансовите активи в САЩ се контролират от хора над 50-годишна възраст.
Хората над 50 години купуват почти 50% от нещата, които се продават.
60% от новите автомобили се купуват от същата група.
Да, но едва 5% от рекламата по света е насочена към възрастните.
Причините са различни. Често хората, които правят реклами са между 18 и 30 години и са „твърде готини”, за да общуват със старци. Това прави рекламните агенции пълни с ентусиазъм, но празни откъм познание…
В рекламата съществува догмата, че винаги трябва да се показват само и единствено млади хора. Защото: старите са лоялни към марките – купуват едно и също; старите са стиснати (в България – направо безпарични); но преди всичко – те вътрешно бленуват младостта.
Разбира се, “млад” често бива следвано от “глупав”. А на глупави хора се продава по-лесно. Така обществото и поп културата са в постоянен инфантилен режим.
Бритни Спиърс стана звезда през 1998, макар в клипа да беше облечена като 15-годишна, тя бе на 17. След нея обаче се появиха 14-годишни, облечени като 9-годишни, които пъшкат и стенат като каки. Появиха се: 7-годишни рапърчета, сексуализирани кукли за 6-годишни и конкурси за красота, в които 5-годишни се обличат като проститутки.
Както открива Крейг Фъргюсън – нестихващата жажда за младост и постоянната вдетиненост правят всички неща кофти.
Е, дали заради фактите, с които започнах или заради прогресивното застаряване на звездите, но последните десетина години в киното се очерта нова тенденция. Филми със стари хора, които не изпитват ужас или срам, че са стари.
Понякога тези филми са кримки или дори екшъни.
Но най-често са трагедии или комедии с романтична жилка…
Общото, което ги свързва са: Великолепната актьорска игра, защото в тях не участват чираци, а майстори. Сърдечността и топлотата в историята. Липсата на вулгарност. Отсъствието на всякакви преструвки. Не знам дали заради ревматичните болки, кръвното налягане или нещо, което са научили, но старите хора нямат време за неискреност. Те знаят къде са и не им пука.
Основната тема в тези филми е, че никога не е късно. Не е късно да опиташ нещо ново. Не е късно да се учиш. Не е късно да се промениш. Не е късно да се влюбиш.
В свят без сексуални табута филмите със стари хора ни показват онова, което наричаме „класическа любов” – свързването с другия не чрез репресирана сексуалност, а чрез грижа, внимание, благост, дори търпение и чувство за хумор. Може би точно тази любов днес е табу.
Това се отнася напълно и за последния филм, който гледах (по препоръка на Rozix) – Quartet 2012 (Квартет).
Сценарият е вдъхновен от документален филм, разказващ за старчески дом за пенсионирани оперни певци и музиканти в Милано. Въпреки, че не са в разцвета си, те отказват да се пенсионират духовно. Това прави и режисьорът на филма – на 75 години Дъстин Хофман дебютира зад камера. Никога не е късно.
Мнението ми в едно изречение:
Сантиментален и носталгичен, но топъл, смешен и оптимистичен поглед по пътя, който ни чака.
*Старостта не е за бъзливци – Бети Дейвис
2 thoughts to “Old age is not for sissies!*”