What the F*CK, family!

 

Можеше да е направен и от българи, но е направен от французи. A както знаем – те стават само за готвачи.

Да стереотип е, но в този филм е пълно с такива. The Family 2013 (Коза Ностра) трябва да е мислен като пресечна точка между черен хумор, романтична комедия, пародия и екшън, но като повечето мелези е печално нищо.

Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър и Томи Лий Джоунс – какво разсипничество на талант, брат. Единственото нещо, за което ще обсъждате Пфайфър е, че остарява добре. Джоунс – той сигурно се радва, че е за малко. А Де Ниро върви по пътя на Никълъс Кейдж. Трагичен път, който криволичи покрай присмех, подигравки, снимки в България, съжаление и пренебрежение.

От 2000-та до днес Робърт е направил над 30 филма. Резултатът е 25:8 в полза на гадните. И понеже сме положителен блог – ето, кои са приличните:

Meet the Parents 2000 (Запознай се с нашите)

The Score 2001 (Прецакването)

The Good Shepherd 2006 (Добрият пастир)

Stardust 2007 (Звезден прах)

Everybody’s Fine 2009 (Всичко ни е наред)

Machete 2010 (Мачете)

Limitless 2011 (Високо напрежение)

Silver Linings Playbook 2012 (Наръчник на оптимиста)

Робърт, като съдържател на ресторант, би трябвало да знае, че когато започнеш да произвеждаш храната на конвейер – губиш звезди. Сравнение: за същия период Антъни Хопкинс е направил около 20 филма, а съотношението му е 1:1 – на един лош се пада един хубав.

Мнението ми в три изречения:

Не е смешно. Не си хабете парите. Спестявайте.