Бог прощава, критиците – не

Оскар, само че Уайлд, беше написал някъде, че добрите идеи са опасни. Те разделят хората. Един от „най-опасните” филми тази година е Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава) на Никълъс Уайндинг Рефн. Тръгва по кината в България точно, когато излезе на DVD в САЩ.

Критиката го мрази, повечето зрители също, но на мен ми харесва. Мисля, че е един от най-силните филми тази година. Ето защо:

Джулиан (Райън Гослинг) и Били (Том Бърк) са братя, собственици на  боксова зала в Банкок. Под легалната маска на бизнеса им е нелегалното лице на търговията с наркотици. Една вечер Били казва, че е „време да срещне Дявола”, излиза в мърсотията и тъмнината на града, намира малолетна проститутка и я убива – наистина жестоко. На свой ред и той бива убит, от бащата на момичето. Тук влизат други двама герои. Инспектор Ченг, мъж спокоен и неумолим като времето. И мама (Кристин Скот Томас), бясна като мартенска виелица и жадна за отмъщение.

Защо имам любов, а не омраза за този филм?

Заради кинематографията, която е болезнено красива

 

Заради Райън Гослинг, който отново се справя великолепно с минимално количество реплики

 

Заради Витая Пансрингарм, ако правилно съм написал името, актьорът в ролята на полицейския инспектор, който е… Господ

Ако го знаете, ще ви спести множество въпросителни. Например, защо успява да материализира меч от нищото, с който раздава справедливост над провинилите се.

Заради Кристин Скот Томас

Дали тя е Дяволът – не знам, но е дяволски яка.

Заради това, че трябва да внимавате, докато гледате

 

Обичам филми, в които има скрити послания в детайлите – светлината, дрехите на героите, малкото им реплики. Писали сме за значението на различните части от тялото в азиатската култура. Тук ръцете са силна метафора.

Заради психопатията

За Valhalla Rising 2009, друг подценен филм на Рефн, бях писал, че би се харесал на Джек Лондон, Хемингуей и Йеронимус Бош, но най-много на Фридрих Ницше. Only God Forgives 2013 е за Фройд и Юнг. Ако бяха все още с нас, щяха да отидат заедно на кино – и да си водят бележки

…И насилието

За Тарантино то е cool, карикатура, забавление, начин за задвижване на историята. Рефн го естетизира, фетишизира, прави го плашещо, перверзно изживяване.

Заради препратките към филм ноар

 

И заради двубоя между Джулиан и Ченг

Който е неимоверно по-добър от този между Бейн и Батман в The Dark Knight Rises 2012 (Черният Рицар: Възраждане). Появата на Кристин Скот Томас в сцената и реакцията й ме накараха да се замисля дали тя не е Дявола.

Едно дразнещо нещо – сцените с кареоке. Но те също имат смисъл.

Мнението ми в едно изречение:

Създаден, за да бъде силно любен и мразен.