Губещият победител

 

Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис) e седмица от живота на беден композитор и фолк музикант, през зимата на 1961. Режисура и сценарий: Итън и Джоел Коен. В главната роля: Оскар Айзък. Участват още Джон Гудман и Ф. Мъри Ейбрахам. Има и котка.

Люин Дейвис не е истински, както е модерно напоследък. Люин е събирателен образ на всички артисти, които вярват в това, което правят. Той е посветен на фолк музиката. Всичко останало – храна, вода, подслон, секс, връзки, семейство, пари, приятели и морал, е второстепенно. Това е човек, който се храни, за да може да пише песни. Който се облича, за да не замръзват пръстите му, докато свири. Който отказва пари в мига, когато чуе, че трябва да промени нещо в изкуството си. Това е Артистът – обречен на провал.

Ще му се възхитите и едновременно с това ще го презирате. Ще му се подигравате и едновременно с това ще искате поне за миг да успее. Люин е Ед Ууд, Отис Блейк, Анди Кауфман или Евърет Одисей Макгил.

Красиво е

 

Живеем в инстаграмско време, трудно е да направиш грозен филм. Ще се влюбите в кинематографията. Кадрите – до един, могат да са обложка на плоча или корица на книга.

Всеки човек е музика

 

А музиката е прекрасна. Тя сгрява сърцето на зрителя точно тогава, когато сиво-синкавата тъжна атмосфера на филма почти го е убедила да се откаже.

Всички говорят за Оскар Айзък

 

Но аз искам да кажа нещо за Джон Гудман, който е страхотен в онази част, която е излишна и даже отегчителна. Неговият характер е написан и изигран толкова добре, че бих желал да гледам филм за него, а не за Люин. Всяка реплика е злато.

Котката?

 

Не знам има ли смисъл. Метафора ли е или е подхвърлена, за да не заспи зрителя. Но дори тя е синхронизирана с главния герой по магически начин.

Филмът

Е безцелен. И претенциозен. А може би шега. Черен хумор. Има доста от него. Насмешка към интелектуалната суета на критиката, хипстърите и артистите. Защото истинските фолк музиканти от това време всъщност… не го харесват.

 

 

Не знам дали нарочно, а може да е случайно, но историята на Люин е песимистична версия на любимия ми документален филм от 2012 Searching for Sugar Man.

Мнението ми в едно изречение:

Люин Дейвис не е истински и никога няма да разберете какъв е, а това ще ви остави с чувството, че сте измамени.