Skip to main content

Годзила! Извинете, Годжила!

Godzilla 2014

Последният чудовищен филм, който гледах бе Pacific Rim 2013 (Огненият пръстен) – Godzilla 2014 (Годзила) е по-добър.

По-добър като камера и мащаби, които са грандиозни. По-добър като звук – музиката е метафизично гибелна, а ревът на Годзила е с ехо, което вибрира в костите и предизвиква оргазъм на вътрешното ви ухо.

Филмът е чудовищен откъм актьори – Браян Кранстън, Кен Уатанабе, Жюлиет Бинош, Сали Хоукинс, Дейвид Стратърн. Режисьорът Гарет Едуардс избира да ги предизвика със злокобен реализъм – няма шеги и фарсови скечове като във варианта от 1998. Но реализмът прави още по-видими не само дупките в небостъргачите, но и в логиката на сюжета.

Как 300+-метрово същество се промъква и изчезва? Как успява да разлюлее самолетоносач с водоизместимост 100 000 тона и да разхвърля танкери като клечки за зъби, за да излезе на сушата? Как крачи – още от времето на Галилей знаем, че всичко над 100 тона ще бъде смачкано от гравитацията на Земята? Защо военните изпращат групички от по 10-тина командоси, за да търсят радиоактивно чудовище в гората – когато има сателити? Въпросите са напълно обективни, ако избраният стил е реализъм.

 

Godzilla 2014

Сценаристите поглеждат историята през очите на хората, а не на зверовете. Добре де, вече знаете от трейлъра, че чудовището не е едно. Това не е изненадата. Изненадата е, че въпреки размерите си Годзила се губи. Филмът носи името й, но тя… или той – не е звездата, а е крупен, непохватен и груб поддържащ актьор. Филмът е с Годзила, но не е за Годзила. Това бе недостатъчно за детето в мен, a и умори възрастния.

След като облакът от пулверизиран бетон се разсея продължих да вярвам, че The Host 2006 (Гостоприемник), Cloverfield 2008 (Чудовищно) и дори евтините Trollhunter 2010 (Ловец на тролове) и Monsters 2010 (Чудовища), остават в челото на най-добрите филми с чудовища за последното десетилетие – и може би почти изобщо.

Да го гледате ли? Разбира се. Но не правете моята грешка – вземете приятели.

Задължителният Марк Порций Катон Стари момент: „3D-то трябва да умре!”. Това е технология, която добавя НИЩО към цялостното изживяване. И за да направя нещо по въпроса – реших, че това е последния 3D филм, който гледам. Явно ги харесвам плоски.

Мнението ми в едно изречение:

Big picture without the big picture.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *