Ей, старче, погледни ме. Имам да ти кажа нещо. Всеки път казваш, че ще бъде различно, но не е. Объркваш нещата и ни оставяш да ги оправяме. Правим каквото можем, но ти правиш каквото си искаш. Ти си стар егоистичен пияница. Да, точно това си.
Четете началните думи в Joe 2013 (Джо), южняшката драма на режисьора Дейвид Гордън Грийн, с участието на Тай Шеридън и Никълъс Кейдж. Но думите могат да са и обръщение към обърканата кариера на Никълъс, защото последните години, тя е поредица от филми, които не си струват дори, ако сте ги гледали безплатно.
Но този си заслужава.
Мястото
E по средата на нищото – американското нищо. А то е голямо, като от книга на Стайнбек, Фокнър или Ъпдайк. Сценарият е по едноименния роман на Лари Браун, биографът на Юга.
Атмосферата
Е като в Gran Torino 2008 (Гран Торино), Animal Kingdom 2010 (Животинско царство), Killer Joe 2011 (Убиецът Джо), The Place Beyond the Pines 2012 (Мястото зад боровете), Nebraska 2013 (Небраска) и всяко гето по света. Бедност, мизерия, самота и деградация. Ад, чиито обитатели са щастливи само тогава, когато другите около тях не са. А надеждата и красотата са основните мъчители.
Актьорите
Младият Тай Шеридън повтаря ролята си от Mud 2013 (Мъд) – филм подобен, но не съвсем. Повторението е за добро, защото пред очите ни, той става зрял актьор. Сега е Гари, момче тероризирано от баща алкохолик и чувството си за семеен дълг.

Никълъс Кейдж – името ви кара да се усмихнете. Крепко или пренебрежително, но не на място, защото Джо е една от най-добрите роли, които е правил в кариерата си. Той е бивш затворник. Мъж, който се опитва да живее честно и „както трябва”, въпреки яростта, която бушува в душата му. Изпълнението на Кейдж е сдържано и солидно, реалистично, и плашещо. Няма преиграване, няма клоунади.
Автентичност
Реализмът, който избира Дейвид Гордън Грийн ми напомни за Източни пиеси 2009. Калта е кал. Боклукът – боклук. Актьорите не играят – те са. И това е друга – тъжна връзка, между българския и американския филм.
Христо Христов „играеше” себе си във филма на Камен Калев, толкова „добре”, че почина от свръхдоза към края на снимките. Гари Поутър е бездомникът нает от Дейвид Грийн, за да играе Уейд, бащата-алкохолик. Поутър е най-истинското във филма, защото е отчупен от реалността. Намерен е мъртъв на улицата, два месеца след края на снимките.
Изкупление
Изкуплението е основната тема. Думата е синоним за мъка и жертва, но също за възмездие, и мир. Библейската метафора е директно свързана с робството. Ако сме „изкупени”, вече не сме роби. Не сме в плен на мизерията и греха. Свободни сме.
Мнението ми в едно изречение:
Не перфектна, но силна драма, която ви гледа смело в очите.
One thought to “Никълъс Кейдж – прераждане”