Живеем във време, което е твърде шумно, твърде бързо и твърде свързано, за да бъде време на творци. Живеем във време на фокус групи, краудсорсинг, социални мрежи и екипен дух. Живеем във време, в което хората си лягат твърде късно, стават твърде рано и нямат време, за да фантазират.
В това време децата не са деца. Възрастните не са възрастни. Играта не е игра. Четенето е твърде малко, а приятелите твърде много, за да са приятели. Прекъсванията са твърде чести, фокусът е на без фокус, а вниманието е краткосрочно.
Това убива творчеството. Не. Това уби творчеството.
Работя в рекламата – бизнес, който продава творчество. Или поне го правеше доскоро. Привличаше талантливи деца, които вярваха, че красивото, умното, смешното и цветното са по-добри от грозното, тъпото, скучното и безцветното. Вярваха, че е забавно да създаваш.
Вече не е забавно, вече е „просто работа“ – конвейер с краен срок и задължителен минимален брой идеи. Само една е недостатъчна, защото йерархията на „Не-то“ и плиткоумието на фокусгрупата трябва да бъдат нахранени с първо, второ и трето.
Имам наблюдението, че същото се случва с архитектурата, електронните игри, промишления дизайн, медиите. Всички те са занимания зависещи от творчеството.
А сега имам доказателство, че поне в киното то – творчеството, е в мозъчна смърт.
Вчера попаднах на убийствена статистика. Вижте как творчеството умира драматично пред очите ви. През 1984 холивудските филми по оригинален сценарий са 59% от общия брой произведени филми. През 2004 оригиналността е 37% от общото. Тази година – 2014… по-малко от 25%.
Гледаме един и същ филм отново и отново, и отново, и отново. Като говеда нагъваме набързо буренака от ливадата, оставяме го да се поразмекне и бавно го повръщаме, за да го подъвчем още малко.
Живеем във време, ръководено от роботите на Прокюърмънт – „да не клатим лодката“, „да не мътим водата“, „ако е правено, значи е сигурно“, „колкото по-бързо, толкова по-добре“, „най-евтиното е най-доброто“.
А според баба ми „евтиното винаги излиза скъпо“. Естествено, баба ми не знаеше какво е прокюърмънт.
(implosion) — Терминът е бил използван от Laing (1960) за описване на страх да не бъдат унищожени от реалността, която изпитват хората, лишени от основната онтологична сигурност.
Мисля, че сред творческите хора по-разпространена е друга „болест“ по Лейнг – pertification, чувство за безжизненост и механизираност на действията, чувството, че си превърнат в робот 🙂