Идеята за тази „класация” e дошла от Кирил, когато Prozekcia е била на деликатната възраст от две седмици. Забравил съм я, но също – записал съм я. Четири години по-късно я реализираме.
Какво е реално време? Това е метод на разказване, при който всичко случващо се случва, докато гледате. Ако филмът е два часа – действието се развива в тези два часа. Не се използват композиционни похвати, които нарушават хронологическия ход на събитията.
Филми в реално време се правят рядко, защото е трудно да разкривате важна информация за героите, обяснявате поведението им или някой от конфликтите – без да се връщате в миналото или показвате изходи в бъдещето. Представете си, че трябва да говорите само в сегашно време. Опитайте. Трудно е.
________________________________________________
Phone Booth 2002 (Телефонна клопка)
Започваме със заглавие, което Кирил е споменал. Психологически трилър за мъж, попаднал в капана на телефонна кабина. Сценаристът Лари Коен предложил сюжета на Алфред Хичкок още през ’60-те. Хичкок харесал концепцията, но двамата не могли да измислят какво ще задържи героя в толкова тясно пространство – поне 90 минути. Коен забравил идеята, но също – си я записал. 30 години по-късно се досетил – снайперист ще държи на мушка мъжа в кабината.
________________________________________________
Е първият класически пример за филм в реално време, за който се досещам. Освен отличен психолог Хичкок е и дързък експериментатор. Той заснема цялата крими пиеса на Патрик Хамилтън като серия от много дълги, почти немонтирани кадри в нюйоркски апартамент. Екип от хамали бързо размества мебелите, когато камерата е в движение и още по-бързо ги фиксират по точните им местата, когато камерата трябва да се върне обратно. По същата причина част от стените са на колелца, а декорът – с гледка към хоризонта на Ню Йорк, е най-големият използван в студио.
________________________________________________
12 Angry Men 1957 (12 разгневени мъже)
12 съдебни заседатели, 12 мъже без имена, които гласуват съдбата на момче обвинено в убийство. Това е кино дебютът на Сидни Лъмет, който се превръща и в негов диплом за майсторство.
________________________________________________
Dog Day Afternoon 1975 (Кучешки следобед)
Лъмет е един от любимите ми режисьори. Филмите му произвеждат електричество. Те са обмислени, задълбочени, витални – истински. Той търси и работи с най-добрите и сякаш винаги обича това, което прави. Сидни е велик колаборатор, винаги дава възможност на актьорите да изпробват неща извън сценария. Така е и в тази история по истински случай – банков обир планиран да продължи 10 минути, но нагорещил Ню Йорк цял един следобед. Повечето култови моменти на Ал Пачино и Джон Казейл са импровизация.
________________________________________________
Run Lola Run 1998 (Бягай, Лола)
В този германски трилър, силно повлиян от Алфред Хичкок, Лола (Франка Потенте) има 20 минути, за да намери 100 000 марки и спаси приятеля си Мани.
________________________________________________
Не знам дали тичащата Лола е била в главите на двойката режисьори създалa тази екшън черна комедия, но със сигурност електронните игри имат участие. Не знам и защо филмът е преведен като „Огън в кръвта“, когато „Адреналин“ му подхожда повече. Героят на Джейсън Стейтъм е отровен – за да живее, той трябва да поддържа нивото на този хормон постоянно високо. Останалото е диващина и класика в жанра.
________________________________________________
В същата година, в която Стейтъм тича по улиците на Лос Анджелис, Брус Уилис препуска по улиците на Ню Йорк. Целта на героя му е да опази жив важен свидетел, когото трябва да ескортира до съда, за да свидетелства срещу корумпирани полицаи.
________________________________________________
The Man from Earth 2007 (Мъжът от Земята)
Евтин, но интелигентен и увлекателен научно-фантастичен филм, по сценарий на Джером Биксби. Писателят започва да работи върху идеята още през ’60-те, но завършва историята малко преди смъртта си през 1998. Фабулата се върти около Джон Олдман, университетски професор, който признава пред колегите си, че е… кроманьонец на 14 000 години.
________________________________________________
Добре дошли. Това е върхът в актьорската кариера на Райън Рейнолдс – поне засега, поне според мен. Действието е клаустрофобично. Мъж се събужда в ковчег, погребан под земята. Той разполага с малко пространство, още по-малко въздух, а също: запалка, манерка, фенерче, нож, светещи пръчки, писалка, молив и мобилен телефон. Ще оцелее ли?
________________________________________________
Не. Това не е екшън. Никой не тича наникъде и кръв не шурти по паважа. Отлично изиграна черна комедия по пиесата на Ясмина Реза. Кейт Уинслет и Кристоф Валц са затворени в апартамента на Джоди Фостър и Джон С. Райли. Те не могат да си тръгнат, преди да разрешат противоречията си с домакините. Валц открадва повечето сцени. Героят му – амбициозен корпоративен адвокат, би трябвало да е „лошият“, но обира симпатиите, бидейки разумният човек в стаята.
________________________________________________
The Sunset Limited 2011 (Експрес „Сънсет лимитид“)
ТВ постановка, по пиесата на Кормак Маккарти и един от 5-те ми любими филма от 2011. Толкова камерен, толкова въздействащ. Томи Лий Джоунс, Самюъл Ел Джексън и кухненска маса. Белият иска да умре, Черният иска да го спре с помощта на Господ. Къде е истината? И има ли истина изобщо…
________________________________________________
А това е един от любимите ми 5 за миналата година. Ако и за миг имате съмнения в качествата на Том Харди – отхвърлете ги веднага! Брилянтен моноспектакъл.
________________________________________________
3 за които се сетихме… но оставихме извън 12-цата… но трябва да споменем… защото го заслужават.
Nick of Time 1995 (За нула време) – Джон Деп и Кристофър Уокън в стремглав политически трилър направен с въображение, но издишащ поради своята алогичност.
Running Time 1997 – e поредният реверанс към Алфред Хичкок. Филмът e направен с толкова малко пари, че направо е черно-бял. Нивото на сценария е студентско, целта е амбициозна – всичко да се заснеме в един дълъг кадър, а сърцето е пълно с ентусиазъм.
Tape 2001 (Лента) – Ричард Линклейтър събира в евтина мотелска стая Итън Хоук, Робърт Шон Ленард и Ума Търман. Филм от 21 век с ’90-тарско усещане. Актьорите са добри, но префърцуненият избор на Линклейтър да снима с видеокамера (може би, за да бъде максимално реалистичен) съсипва изживяването.
4 thoughts to “12 страхотни филма, развиващи се в реално време”