Когато вали сняг си взимам голямо капучино и сядам в Борисовата. Екзалтиращ покой нахлува в сърцето ми, докато тишината бавно ме затрупва, заедно с целия свят.
В събота снегът бе несъстоятелен, затова изпих капучиното на закрито, а след това гледах режисьорския дебют на Ръсел Кроу. Най-касовият австралийски филм за 2014 и най-добрият, според Австралийската академия за кино и телевизионно изкуство. Зрителите са съгласни – рейтингът в IMDB е 8.0.
Тук би трябвало да спрете да четете, да си направите капучино и да си изберете нещо друго за гледане.
Продължавате да четете? Добре, защо може да пропуснете The Water Diviner 2014 (Търсачът).
Филмът е направен, за да докаже нещо, което знаем – че Ръсел Кроу е добър актьор. Олга Куриленко (като Айше) – не чак толкова.
Кроу си дава ролята на австралийски баща, който търси останките на тримата си сина, загинали през Първата световна война, по времето на Галиполската операция – 1915. Ролята му дава възможност да демонстрира още веднъж всичките си качества – доминиращо присъствие, отдаденост, силна емоция.
Филмът обаче е направен и по други причини.
Чарли Чаплин, Орсън Уелс, Сидни Полак, Мел Гибсън, Клинт Истууд, Роб Райнър и даже Бен Афлек – поредицата от актьори, които изненадващо са още по-добри като режисьори. Изпитвам нежелание да включа в този списък Кевин Костнър, Анджелина Джоли, Дрю Баримор, а от събота и… Ръсел Кроу.
The Water Diviner 2014 (Търсачът) цели режисьорските мащаби на Ридли Скот, но се губи в тях, а има и проблеми с монтажа. Но това не е всичко.
Филмът се дави в кич сантименталност и позната от родното кино бутафория. Има вид на нещо, за което биха се карали кинодейци, културтрегери и общественици. Той е ко-продукция, между Австралия, Турция и САЩ. Очевидно е, че вложените турски лири са тежали поне колкото австралийските долари.
Историята е ПР-прочистена и заметена. Няма и намек за арменския геноцид, а гърците са представени карикатурно – като турците в българските филми, българите в историите за Джеймс Бонд и индианците в американските уестърни. Жестоки, диви и блещещи се разбойници, дебнещи в засада. Достойнството е резервирано за турците, които са тихата сила, която се опитва да спаси „една от най-големите” империи в света.
Но (можете да ме презрете) този факт е по-малко дразнещ за мен. Не уча история от художествени измислици. Захаросаните стереотипи, пластмасовата любовна връзка и мъката на забавен каданс са много по-обидни в личен план.
Мнението ми в едно изречение:
Ефузивна мелодрама.
Този филм д пример за мръсната англосаксонска пропаганда съчетана с турското лукавство и безсрамие да се вършат насилия и жестокости. Турция е закърмена с тях – тези жестокости са очертали мрачната кървава диря на Османската империя потъпкала цивилизаиите от тази част на света! Австралийският филмов проект, заедно с наградите на филма “Търсачът” е престъпление срещу човешката съвест, срещу хуманността, срещу порива на народите към свобода на развитие. Престъпната идея, родила този филм, остава наравно с всички примери на мракобесие. Турците са пример на кръвожадна жестокост. И честната човешка мисъл няма да го забрави! Никога!