Dior and I 2014 (Диор и аз) дефилира по кината в София в началото на март. Прожекциите бяха 2 или 3 и сигурно сте ги изпуснали. Трябва ли да съжалявате? Разбира се, че не. Трябва ли да го гледате? Може би.
Ако ви предстои нова колекция, нов албум, нова изложба или нов брой – направете си документален филм. Точно като Лагерфелд, Валентино, Марк Джейкъбс, Анна Уинтур, Ролинг Стоунс, Джей Зи, Ник Кейв…
Мадона и Исак Мизрахи създадоха поджанра „Портрет на звездата като творец“. Те ни показаха какво става зад кулисите. Напъхаха ни сред напорът, напънът, напрежението и високото кръвно налягане, които съпътстват творчеството.
Dior and I 2014 влиза в кухнята на Christian Dior. Кухня, която прилича на операционна, пълна с умели „хирурзи“, облечени в бели престилки и спомени.
Ако има нещо оригинално, то е решението на Фредерик Ченг, режисьор и сценарист, да ни покаже интимни моменти от работата на „малките хора“. Десетките талантливи, но безименни шивачи в ателието на марката.
Главният герой е Раф Симънс, новият творчески директор на Dior.
Първата трудност пред деликатния дизайнер е да се наложи като лидер, на взвод от корави царици на кинкалерията. Баба ми беше шивачка – извинете, МОДИСТКА! и знам колко труден характер може да има някой, който е едновременно майстор и човек на изкуството.
Раф трябва да композира новата колекция. Той има големи, красиви идеи, но едва 8 седмици, за да ги реализира.
Създателите на филма се опитват да ратифицират Симънс като новото лице на Dior. Те гарнират разказа с черно-бели кадри и цитати от автобиографията на Кристиан Диор, за да ни внушат, че великият дизайнер се е преродил в тялото на стеснителния Раф. Корпоративният ПР отдел е прочистил с огнехвъргачка всички спомени за Ив Сен Лоран, Джанфранко Фере и Джон Галиано, който бе мозъкът на Dior от 1997 до 2011.
Ще чуете съмненията, и недоверието, ще усетите мъката и стресът, ще видите сълзите, и красивото.
Мнението ми в едно изречение:
Висококачествена документална конфекция за хората, които са се посветили на висшата мода.