Попей ми блус, Беси Смит

Bessie 2015 е биографичен ТВ филм за императрицата на блуса, която владее сцената през 20-те и 30-те години на 20 век.

Гледайте го, защото…

…Ще видите Америка в ерата на хедонизма – времето на сухия режим и мокрите фантазии за успех, чистите помисли, мръсните дела, и големите надежди на малките хора.

…Ще видите много красиви жени и солидни актьори.

Впечатление правят Майкъл Кенет Уилямс и Мо’Ник, която играе блус легендата Ма Рейни.

Но над всички тях се извисява – телесно и вокално, Куин Латифа. Тя записва най-добрата роля в кариерата си. Латифа е гласът, сърцето и душата на целия филм.

Нейната Беси е силна жена, смела, жадна за приключения. Един голям и незадоволим глад за храна, пиячка, музика, танци и секс.

 

За нея Били Холидей ще каже: Винаги съм искала да имам големия глас на Беси Смит.

Другият главен герой е музиката. Музиката като истина, като живот, като болка и наслада, като религия, като блус.

Ако Bessie 2015 бе направен за големия екран, с малко повече пари и много по-добър сценарист, щяха да валят Оскар-и. За съжаление сценарият не може да насмогне на голямата си героиня.

Биографичните филми са трудни, защото трябва да поберат целия нечий живот в два часа. 60, 70, 80 или 100 години – в два часа. Почти невъзможно е. Кое по-напред?

А също, за да не е просто хронологична сбирка от случки, трябва да намери обща тема, движеща сила, мотив за героя, да разкаже консистентна история, което е още по-мъчно и често пъти неуспешно. Спомнете си провалите на последните филми за Маргарет Тачър, Стив Джобс, Нелсън Мандела, Джими Хендрикс.

Bessie 2015 не е провал, но е пропусната златна възможност.

Филмът спира на оптимистично място. Няма да видите как Беси Смит умира. А смъртта й е трагична и забулена в легенди.

На 26 септември 1937 Смит катастрофира на път 61, между Мемфис, Тенеси и Кларксдейл, Мисисипи. Зад волана на колата й е любовникът Ричард Морган. Той остава невредим, след удара в камиона. Беси обаче е тежко ранена. За късмет първият притекъл се на помощ човек е лекар. Скоро е повикана и линейка, която обаче се бави. Лекарят решава да превози Беси с автомобила си, но тогава друга кола изхвърча от пътя, удря неговия автомобил, рикошира, помита колата на Смит, завърта се и минава на сантиметри от тялото й, което лежи на земята.

Накрая линейката идва и Беси е превозена до болница за чернокожи. Там дясната й ръка е ампутирана, но тя така и не събужда след операцията. Смит е погребана седмица по-късно. За погребението идват 10 000 души. Но гробът на Беси остава без плоча до 1970, когато Джанис Джоплин плаща за надгробен камък, малко преди самата Джоплин да умре. Това кара Дори Превин да напише песента: „Камък за Беси Смит”.

Мнението ми в едно изречение:

Куин Латифа е Беси Смит.