За бойкотирания филм на Кари Фукунага

Миналата седмица бе премиерата на Beasts of No Nation 2015 (засега превеждан на български като: Зверове без нация), първият кино опит на Netflix. Филмът продаде билети за около $50 000. Това има вид на грандиозен провал, защото дори на микроскопичния кино пазар в България някои филми правят два пъти повече.

Защо провалът е успех?

Причината за финансовия резултат е бойкотът, който наложиха американските кина. Netflix е компания за стрийминг услуги. Демек, доставя продуктите си – филми, сериали, шоу програми и друго медийно съдържание, директно на крайния потребител. Подобни компании унищожават посредника. iTunes промени музикалния бизнес, Amazon сломи книжарниците, а Netflix иска да направи същото с киното.

Компанията настоя премиерата на Beasts of No Nation 2015 да е едновременно и в кината, и онлайн. Това уплаши киносалоните, защото нарушава традиционната схема. Първо филмите тръгват в кината, после излизат на видео/DVD/Blu-ray/онлайн и едва накрая минават по телевизиите.

Тази година подобно нещо ще опита и Paramount, но в смекчен вариант. Paranormal Activity: The Ghost Dimension 2015 ще дебютира в кината, но ако салоните в които се прожектира паднат под 300 – студиото бързо ще го пусне онлайн. Технологиите променят всичко.

Beasts of No Nation 2015 е успех.

Първо – бойкотът му направи безплатна реклама.

Второ – филмът има скромен бюджет от $6 милиона и според експерти ще се изплати, още в първите няколко седмици от излизането си онлайн.

Трето – фактът, че няколко независими кина все пак го показаха означава, че той остава технически претендент за Оскар.

А филмът е сила. Без свян може да влезе в строя на най-добрите военни филми.

Кари Фукунага, сценарист и режисьор, ни предлага суров и реалистичен поглед към гражданските войни в Африка. И един проблем, който бе засегнат още в Blood Diamond 2006 (Кървав диамант) – децата войници.

Фукунага дава най-доброто от себе си. Когато гледате природата, ще ви налегнат добри спомени за първия сезон на True Detective (Истински детектив). Той ни показва Африка пълна с мистика, суеверия и смърт.

Режисьорът избира натурализмът, на места усещате филма като документален. Но на други ви изненадва. Например има сцена, в която Фукунага преминава в сиво-червена палитра, която си играе с психиката ви.

В друга сцена използва пушек, призрачна музика и гол мъж, въоръжен с лека картечница. Апропо, Фукунага снима истински (бивши) деца войници. Споменатият голтак сам настоява да е без дрехи в сцената. Благодарение на това не гледате филм, гледате фалически мит.

Идрис Елба

Не може да се спори – заслужава номинация за Оскар.

Идрис е в ролята на командир на армията от деца. Харизматичен, безстрашен, безпощаден, болен.

Ейбрахам Aта – най-доброто дете актьор в историята на киното?

Забравете Маколи Кълкин, Дакота Фанинг, Абигейл Бреслин и дори… О, ще го кажа – Шърли Темпъл. Ейбрахам е изключителен в ролята на Агу, момчето войник.

От момчешките маймунджилъци Агу е запратен в чудовищната паст на войната. Инициацията му е жестока и първобитна, отново ще използвам думата митична. Момчето се променя в смазан мъж пред очите ни.

Това, че има детска роля не означава, че филмът е за деца. Не е. Темата е травмираща, а насилието е реалистично, кошмарно, варварско.

Мнението ми в едно изречение:

Въздействащ военен филми, който не романтизира войната, а я показва такава, каквато е.