Благословен е човекът, който не очаква нищо, защото няма да бъде разочарован – пише в едно писмо Александър Поуп. Животът без очаквания е здравословен живот. Но и скучен живот – без вълнения, без изненади.
Миналата година имаше изненадващо добри филми, но не бяха тези.
Manglehorn 2014 (Мангелхорн)
Ал Пачино, подобно на Робърт Де Ниро, започна да се снима на конвейер. Това е поредният филм, в който Ал играе трагично остаряващия Ал. Подобни са The Humbling 2014 (Принизяването) и Danny Collins 2015 (Дани Колинс).
Но Manglehorn 2014 е предрусал със старческа меланхолия, която е маскирана като поезия. Сценарият е звучал приемливо – самотен мъж бъбри с котката си. Така си обяснявам, че Ал се е прецакал.
Tomorrowland 2015 (Утреландия)
3D миш-маш от идеята на Айн Ранд за новата Атлантида, нацистки значки, които правят хората „избрани”, раздавани от фашистки роботи в свят от политическа коректност и социалистически утопизъм. Реклама на ужасяващ Дисниленд, пълен с празноглави модели от седмицата на модата в Лондон. С този „проект” сценаристът Деймън Линделоф окончателно се картотекира в отбора на Ерън Крюгер, Скип Уудс, Браян Левант, Пол У. С. Андерсън, Адам Сандлър и Уве Бол.
The Gunman 2015 (Стрелецът)
Бaнален, несръчно сглобен екшън-трилър с елементи на драма. Шон Пен е напомпан, но това не го легитимира като екшън звезда. „Дано и аз изглеждам така на 55” – ще си помислите, докато бавно заспивате. Останалото е ферментирала каша от слаба режисура, преиграване, сапунени моменти и отблъскваща неоригиналност в сценария.
Heist 2015 (Обир)
Ето го и него – Робърт Де Ниро. Отчете се и тази година. Един от най-великите актьори на нашето време прави всичко възможно, за да не бъде запомнен така. Глупавите комедии и треторазрядните екшъни не са добро завещание.
Боби Ди демонстрира, че изцяло е погълнат от мъглата на холивудската дереализация, когато на награди за иноватори напсува основателя на Flickr и му изнесе реч в стил: „Ти мене уважаваш ли ме? Защото аз съм знаменитост, разбираш ли?!”. Когато Шон Конъри остаря, той тихо се пенсионира, купи си къща на Бахамите и отиде да играе голф. Само казвам.
The Water Diviner 2014 (Търсачът)
Казват, че Ръсел Кроу имал king-size его. Убедихме се, че е достатъчно голямо, та зрителите да го използват като скала, от която да се самоубиват – на забавен каданс, естествено.
Pan 2015 (Пан)
Живеем във време, в което хората предпочитат да модернизират класиките, вместо да си измислят свои. Имам чувството, че в Холивуд работи шеф на български музей, който грабнал стиропор, прогресивни ценности и 3D „санира” наволя.
През последната петилетка видяхме как ударно бяха „реставрирани”: Спящата красавица, Снежанка, Червената шапчица, Хензел и Гретел, Джак и бобеното стъбло, Магьосникът от Оз, Дракула. Дойде ред на Питър Пан. Бих желал да се запозная с човека убедил студиото да се изръси $150 000 000 за този шарен боклук, защото е талантлив продавач.
Американските комедии – като цяло
Американските комедии са странно съчетание от вербална диария и умствен запек. И през миналата година те продължиха да осцилират между посредственото и слабоумното. Ако съберете смешките в тези филми, няма да стигне за един цял.
Wild 2014 (Моето приключение в дивото)
Започва с болезнено счупен нокът, но поне за мен завърши като една от най-големите скуки, които съм имал. Рейтингът на критиците – 90%. Оскар номинация за Най-добра женска главна роля, но аз се отказах на 37-а минута. Записах си.
Признавам, не бях гледал филм с ретроспекции – на всеки 45 секунди. Не ми пукаше за Рийз Уидърспун, за бежовата й героиня и за природата, заснета по същия бежов начин.
Terminator Genisys 2015 (Терминатор: Генисис)
Признавам, не бях гледал филм, в който актьорите да обясняват, защо са тук и какво се случва във всяка сцена. А в погледите им ясно и отчетливо да се чете, че и те самите не знаят. „Генисис” (!?) прави всички останали филми от поредицата безсмислени. Терминатор е самият филм, който се връща назад във времето, за да терминира детството ми.
Avengers: Age of Ultron 2015 (Отмъстителите: Ерата на Ултрон)
Ерата на Ултрон се оказва ера, в която масите са поробени от инфантилизъм. Пукотът на пуканки в устите им стимулира разплутото тяло на Marvel, което изхожда поредната серия герои с вид на китайски PVC играчки.
Mortdecai 2015 (Мордекай)
Визията не може да помогне на сценария, който е толкова лош, че е невъзможно да го следвате. Непоносим, хипстърски нелеп и пантомимически импотентен.
Focus 2015 (Фокус)
Не губете фокус, казва плакатът му. Не си губете времето – казвам аз. Лесен за забравяне гювеч от „Бандата на Оушън” и няколко филмчета за фокуси от YouTube.
Furious Seven 2015 (Бързи и яростни 7)
Гледал съм първия, може би четвъртия, петия – със сигурност, опитах се да гледам шестия. Но този е негледаем. Чалга. Тъпа чалга. Сигурен съм, че франчайзът ще продължи финансовите си успехи с осма част.
Jupiter Ascending 2015 (Пътят на Юпитер)
Безцелен, деривативен, декоративен боклук с бюджет от… $176 МИЛИОНА!!! За перспектива: с толкова пари можете да покриете дълговете на всички общини в България – за две години.
Уашовски замесват тесто от 3D брашно и мая от псевдофилософия. С него изпичат кич преразказ на „Пепеляшка”. Чанинг Тейтъм е мелез между гимнастик от Цирк дю Солей и пан от пиеса на Шекспир. Мила Кунис страда от зоофилия и частична кататония. Еди Редмейн е печално пародиен.
Entourage 2015 (Антураж)
Презирам го. Цялата му посредствена, плиткоумна, консуматорска, бездушна, лишена от хумор и талант, плебейска, вулгарна, долна, гадна гледна точка към живота.
Това е някаква фалическа версия на The Sex and The City (Сексът и градът), едни от най-често критикуваните мирогледи в този блог. Разстройство, разруха, развала и разпадане на човешкото, което ме кара да изпитвам срам, че съм го гледал. Животът – сведен до вцепеняваща затъпялост, която може единствено да яде, пие, ебе и дори няма сили, за да ходи. Торнадо, вакуум, черна дупка от морално и интелектуално нищо.
________________________________________________
Свързана публикация:
Най-слабите от 2014
Супер класация.
А дали не може да се изведат някакви критерии, по които да се познава, че няма смисъл да си губиш времето с даден филм.
Например за мен такъв е третият трейлър. Всички филми, които пускат трети трейлър все едно ти казват: направили сме чудовищна глупост и правим всичко възможно да убедим колкото може повече хора да дадат парите си за нея. Нещо като дрескода на хората, които се обличат така, че да бъдат забелязани, защото нямат какво друго да покажат.
Друг критерий са ми актьорските комбинации. Например филм с Вин Дизел и Скалата в двете главни роли няма как да е нещо повече от плосък американски екшън с плосък диалог, но никак не плоски жени в поддържащата/и роля/и.
Най-лесният критерий са режисьорите. Не гледам нищо на Шаямалан, Терънс Малик, Ридли Скот и още няколко. За да направя изключение трябва поне 10 различни човека да ми кажат, че филмът е страхотен. Последното, апропо важи и за БГ филмите.
Напоследък се появиха и друг вид филми, в които целият филм е разказан в трейлъра. Няма как да знаеш, но някакво чувство ти го подсказва. Не съм ги гледал, но Пътят на Юпитер и Утреландия са точно такива филми. Поправете ме, ако греша. Ако спокойно събираш есенцията и/или смешките от целия си филм в 2 минути, не виждам причина да отделя 2 часа от времето си, за да го гледам.
Последното, за което се сещам на първо четене, е планетата на Маймуните. Не гледам филмите от поредицата.
Така ме е яд, не е истина. Разглеждайки ги, неусетно започнах да се кефя, колко добре си подбирам филмите, защото не съм гледал нито един от изброените. Но стигнах, до „терминорчето“. 🙂
От „мордекайчето“ и „утрешната страна“ издържах по-около 20мин., така че не ги броя.
@Цъки: Раби ме 🙂 Моят критерий е: Ако прочета, че Адам Сандлър има нещо общо 🙂
Терънс Малик е страхотен режисьор! Ридли Скот беше!
И колкото критерии да си слагаш за слаб филм, накрая просто любопитството надделява. Като при „Лудия Макс“, „Междузвездни войни“ и „Марсианецът“. 🙂