След 150 минути на екрана ето какво ни показа, че може да прави Леонардо ди Каприо: Да тича. Да пада. Да става. Да бъде преследван – от индианци, от французи и от Том Харди. Да се бие с мечка и да загуби. Да се бие пак и да спечели. Да умре. Да се съживи. Да загуби семейството си. Пак да умре. Да бъде погребан. Да възкръсне. Да замръзне. Да се влачи. Да плува. Да се удави – за малко. Да яде жива риба. Да яде суров черен дроб. Да повръща. Да открадне кон. Да язди. Пак да падне, но от по-високо. Да спи в трупа на коня. Да бъде намушкан, наръган, прострелян, порязан и наръган отново. Да търси отмъщение. Да намери справедливост. Да оцелее.
Е, очевидно в този филм се случват неща. Странното е, че това не е достатъчно.
Ето групите, които нападнаха филма: феминистки, защото бил „женомразски“ и „мачо”, леви интелектуалци, защото митологизирал индивидуализма и отмъщението, мултикултуралисти, защото величаел белите хора, майки и пацифисти, защото имало насилие, вегетарианци, защото се показва консумация на месо, вегани, защото се показва консумация на жива риба, зелени, защото мечката била демонизирана, борци за правата на животните, защото конят умирал…
…The Guardian дори го сравни с… Ислямска държава. Според колумнистката The Revenant 2015 (Завръщането) – приключенски филм и художествена измислица, е равен на ИДИЛ, организация, която обезглавява затворници, убива жени с камъни, пали живи хора и хвърля хомесексуални от покривите. Ама, наистина? Западната цивилизация е в интелектуален упадък. Наистина.
Подобни хора – независимо дали са леви или десни, мъже, или жени, независимо от възрастта, или образованието им аз наричам „лелки“.
Лелките се стремят да „диснифицират“ света, да го направят анимация на Дисни. В такъв свят всички са малки и беззащитни, носят каски и са изтъкани от извинения. Нищо ново не може да се измисли, защото решенията се взимат от комитети и са практически невъзможни. Невъзможни са, защото винаги има някой обиден. А в света на лелките това е недопустимо. В свят изграден от абсолютна сигурност и анимационен мир не може да има разочаровани. Сърничката винаги оцелява, защото вълкът е станал веган и будист.
А сега вижте как котенцето свири на пиано.
Нека приложим суперсилата наречена common sense.
Защо харесвам The Revenant 2015?
Защото е кинематографичен триумф. Отнел десетки дни снимки, мъка и скандали, които раждат визуално внушително кино.
Защото Леонардо ди Каприо е дяволски добър актьор – оказва се и в този филм. И не ми казвайте: „И аз ще зъзна, ако ме хвърлят в леденостудена река“. Най вероятно е така, но никой няма да ви гледа.
Защото харесвам Saving Private Ryan 1998 (Спасяването на Редник Райън) , Apocalypto 2006 (Апокалипто) и Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала). Последният започва с този цитат: „В началото бяха само човекът и природата.”
Ако има някой, който заслужава Оскар, това е природата – истинският главен герой. Дива, дивна, девствена и монументална. Природата в пълно забвение към човека. Природата каквато може би никога повече няма да видим.
Мисля, че такива първични, висцерални филми биха харесали на Торо, Емерсън, Уитман, Киплинг, Хемингуей. Чели ли сте Джек Лондон? Писателят има серия „северни“ разкази. В тях героите остават сами със суровата природа. Битката ги разголва, за да открием сърцето на човешката същност.
Спомням си „Жажда за живот” – въпреки че съм го чел в 6-ти клас. Главният герой е изоставен в пустошта. Планини, гори, студ, глад, дъжд и сняг се изпречват между него и цивилизацията. Пътят къса обувките му и превръща краката му в безформени буци месо. Мъжът отслабва, куца, пада и става, а накрая – като героя на Лео, пълзи към живота, но отказва да умре.
Причината да го помня е, че след него тръгва вълк. Гладен единак, но и той – като мъжа, е болен и изтощен. Двете животни се влачат на четири крака и чакат кой ще умре пръв. Вечер мъжът чува хриптенето на вълка, а вълкът чува кашлицата на мъжа. Двамата се поддържат живи с надеждата, че смъртта на другия ще им донесе живот.
Алехандро Гонсалес Иняриту можеше да заснеме този разказ и щеше да се получи по-добре. Разбира се, лелките пак биха го определили като „мачистка порнография” и „ужасяваща демонстрация на жестокост”, но това е понеже са лелки.
Защо The Revenant 2015 не е отличен филм?
Филмът не е слаб, защото има насилие. Такова има и по Discovery, и по National Geographic, и в най-близката планина, гора, море, савана и джунгла – постоянно. Природата е насилие. Затова строим градове, развиваме науката и пишем закони, за да не сме подвластни на природните. Но насилието винаги остава с нас, то е нашата природа.
Филмът не е слаб, защото му липсват прогресивни ценности, които показват равенство и хармония. Не е имало равенство и хармония през 1820, няма и днес.
Ако нещо е слабо, то е сценарият.
The Revenant 2015 е изоставен от сценария си. Изоставен е да оцелява сам и обезкървен в гората на зрителското внимание. Защото, когато свърши ще си кажете: „Това ли беше?”.
Във филма не отсъстват жени, стискащи сборник избрани мисли на Сюзън Зонтаг. Голямото отсъствие е на интересни герои. Нещото, с което беше изпълнен Birdman 2014 (Бърдмен), предпоследният филм на Иняриту. Интересни герои, а не само добри актьори.
The Revenant 2015 е драма на оцеляването. Сценарият в едно изречение е точно това: Мъж оцелява в търсене на отмъщение. Политкоректния проблем за лелките е, че е „мъж”. Нямаше проблем, когато жена оцеляваше в Gravity 2013 (Гравитация). Истинският проблем е, че историята е твърде дълга, скучна и предвидима на фона на грандиозния технически триумф.
Мнението ми в едно изречение:
Майсторски заснет филм, който няма да гледате два пъти.
Много точно. Аз не издържах и го гледах преди нова година, но бях сигурен, че ще си го причиня и на кино поради техническите му достойнства. Но вече не знам. Просто взе да ми писва от мрачни истории. Той Иняриту винаги си е бил депресант, и няма кво да му се сърдя, ама ми писна. Почти всичко качествено през последните години (от към филми и сериали) е баси мрака.
Така се получава, че на захаросаното порно, което предлага дисни и компания имаме една друга крайност, която в стремежа си да бяга от клишетата и да прави стойностни неща гази яко в безнадеждни, а и много често безсмислени истории – скорошни примери : „Сикарио“ и „The Revenant“. За това и не мога да се наканя още да гледам „Beast of no nation“ и „The Lobster“.
Изнежил съм се като някоя лелка. 🙂
Хахаха. Каква кинематография те гони теб. Филма е боклук!
Използването на широкоъгална оптика и естествена светлина говори
за режисьоро-операторска немощ. Киното е условна реалност.
От наратива се изисква да е истинен,а не реален.
@Pow R Toc H
Факт е, че напоследък всички американски филми поемат по една „не американска“ пътека, където има само мизерия, болка и тежки чувства.
Пропуснах да кажа, че Том Харди може би е по-добър от Леонардо…
@Влад
Не мога да кажа, че Стенли Кубрик, Пол Грийнграс, Алфонсо Куарон, Милош Форман страдат от режисьорска немощ, защото всеки един от тях има поне по един филм с естествена светлина. Не знам, защо това привлича режисьорите. Може би е нещо като да се катериш без осигурително въже при аплинистите. 🙂
Не съм фотограф или оператор но според мен това само усложнява нещата и би било грозно, ако всички филми бяха такива. Справка The Libertine 2004 – с Джони Деп, който е сниман на свещи и има изключително загнила, набраво гадна визия.
100% съм съгласен: “От наратива се изисква да е истинен, а не реален.”
Изгледах го.
Напълно съгласен с последното изречение. Няма да го изгледам втори път. Но въобще не съжалявам за първия.
Влад, ако този филм е пример за режисьоро-операторска немощ, моля някакво определение за мощ, защото това е един от най-величествените филми във визуално отношение, които съм гледал напоследък. Снимането на естествена светлина в случая е търсен и според мен – много добре постигнат ефект.
Не знам дали Том Харди играе по-добре от Лео във филма, но със сигурност ролята му включва повече игра. Лично за себе си съм малко объркан как да оценя качествата на актьор, когато в 90% от филма пълзи, загърнат с меча кожа. В други 5 пръска слюнка, стиснал зъби.
Филмът ми хареса много, но за разлика от автора, бих го изгледала втори път – имам максима, че хубавите филми трябва да се гледат най-малко два пъти.В този филм Лео прави нечовешки добра роля, но става малко досадно с непрекъснатото пълзене, бягане и твърде натуралистични сцени. Но за мен Лео е най-добър във Вълкът и по-добра роля от тази няма.
Много добро ревю, това е първият български сайт, който грабва интереса ми, обикновено чета само английски и испански сайтове. Филмът е невероятен и ще остане в кино историята. Не мисля, че сценарият е слаб, напротив, просто режисурата е по-силна. Леонардо е велик артист!
Първите два коментара са смехотворни, дори не мога да ги приема на сериозно.