Бях решил да не правя ревю на Batman v Superman: Dawn of Justice 2016 (Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта), защото не харесвам този шумен, скучен, дълг, зле изигран миш-маш от кадри.
Мълчанието ми обаче щеше да е лицемерно. Не съм прав за Бен Афлек. Признавам, той не е чак толкова лош Батман. Даже е доста добър. Но ако в един филм най-доброто е актьорът Афлек, то филмът има проблем.
Кариерата на Бен тлее (от години), на границата между А-група и Б-група. Най-добрите му роли са тези, в които е смачкан от обстоятелствата. Като в Gone Girl 2014 (Не казвай сбогом) или Chasing Amy 1997 (Да преследваш Ейми), в който е обикновен, хетеросексуален мъж влюбен в лесбийка.
След това признание мислех да направя сравнение. Паралел между Batman v Superman 2016 и The Dark Knight Returns, комиксът на Франк Милър, който филмът уж следва. Двете нямат общо. В комикса има Робин, но я няма Уондър Уоман, има го Жокера, но го няма Думсдей, има мутант-лесбийка-нацист, но го няма Лекс Лутор.
Апропо, Джеси Айзенбърг е нетърпим в ролята на Лутор, който е карикатурна версия на Марк Зъкърбърг от The Social Network 2010 (Социалната мрежа).
Вместо това ще пиша за Зак Снайдър. Режисьорът, който има 7 филма, но Его за повече. Зак има и проблеми. Работил съм с негови колеги – не с такъв калибър, но режисьори. Сред тях винаги се откроява една систематично упорита група. Режисьорите, които късат нишката с историята и започват просто да снимат кадри. Зак е един от тях.
Той снима „изкуство за ретината” – готино е за гледане, но мозъкът ви бързо се изключва от цялата тая работа, а по пътя към изхода взима със себе си и сърцето ви.
Зак не владее кинетичната сила на разказа и емоцията в него – както я владее Кристофър Нолън. Зак не може да разказва. Тъп е и не разбира каква е идеята.
Филмът на Зак е (поне) 3 филма в едно, поне 3 отделни истории. Щеше да е достатъчно, ако беше направил единствено „Батман срещу Супермен”, нещо, което можеше да е велико, защото има толкова пластове. Опозицията във филма е Бог срещу Човек. В комикса обаче Франк Милър го разиграва като Държавата срещу Индивида.
Зак не може да снима диалози и изгражда характери – както може Дейвид Финчър. Героите на Зак се носят в кадъра без мотив, като найлонова торбичка подгонена от вятъра.
Зак мисли за себе си твърде сериозно – до степен на пародия. Харесвам 28% от творчеството му, което ще рече 300/2006 и Watchmen 2009 (Пазителите). Но той прекалява дори и в тях.
Едно от нелепите и смешни неща в 300 не са виковете на Джерард Бътлър, а секс сцената му, заснета на абсурден забавен каданс.
Зак пресолява и с 3D-то. В този контекст дори Майкъл Бей е по-добър режисьор, защото поне прави „истински” взривове. Експлозиите на Зак са синтетични – като музиката на Skrillex.
Мнението ми в едно изречение:
Хаотично разочарование.
P.S. Батман удря Супермен с мивка – това е достатъчно, за да си купите билет и да се натъпчете с пуканки. Така или иначе студиото печели не от мнения, а от продажбата на билети.
Не отидох (а няма и да отида) да гледам филма точно заради Зак Снайдър. Или Шнайдър. Все тая. Този човек има точно един филм, който става. 300. Отдавам го на факта, че е презаснел комикса кадър по кадър. Доброто старо – няма как да сбъркаш. Макар, както ти много правилно каза – малкото места, които е можел да засере, го е направил. Сигурно щях да харесам и Watchmen, ако не бях чел графичната новела. За тези, които не са – тя е смесена комиксова част – картинки с текст и чисто повествователна – текст без картинки. Като история са горе-долу 50:50, но и 70:30 да бяха, няма значение. Частта от историята, в която е имало картинки, е ок. Частта, в която е трябвало да се доизмисли нещо е тази, заради която съм писал чистосърдечна 5-ца в imdb на филма. И последно, който не е чел Watchmen – силно препоръчвам.
Филмите на Зак са ми е точно като българските – трябва минимум 5 човека да ми го препоръчат, за да отида да го гледам (или дръпна). До момента най-положителното мнение за Батман вс. Супермен, което съм чул, е: „Точно толкова зле е, колкото казват всички“.
Ами, добре си направил 🙂