Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм.
Филмът на Изабел Койшет е вдъхновен от смелостта на Джоузефин Пири, съпругата на полярния изследовател Робърт Пири.
Сюжетът не претендира за достоверност. За това пък е посветен на вечно предизвикващата симпатии среща на западния човек с необразован местен. В случая това са Джоузефин Пири (Жулиет Бинош ) и ескимоската Алака (Ринко Кикучи). Контрастът между изфинените дизайнерски рокли от Ню Йорк и недодяланите дрехи от кожи, между храненето с нож и вилица под акомпанимента на чаша вино и лакомото смучене на тюленска мас е нееднократно акцентиран, за да изпъкне основната идея – пред величието на природата всички сме равни.
Тук е по-чисто от морето, дори и от небето, споделя полярният водач Брам (Гейбриъл Бърн). Такива стават и отношенията между двете жени, заложници на полярната нощ… и общата любов към един мъж. Тази чистота вълнува до момента, когато не е нарушена от недостоверна развръзка и почти задължителния за европейското кино тъжен финал.
Преди прожекцията „Никой не иска нощта“ беше промотиран като филма, открил Берлинаре 2015. Но ако някой си беше направил труда да прочете официална рецензия от фестивала (Тук), нямаше да бъде толкова зареден с положителни очаквания. Разкритикувана е незадълбочената режисура, липсата на завладяващи инсайти и дори английския на актрисите. Но ние ще бъдем по-благосклонни към „Никой не иска нощта“, за да оставим и други хора да го гледат.
P.S. Филмът не е подходящ за вегани поради наличието на сцени с убийство на мечка, ядене на куче и варени кожи.
Свързани публикации:
Защо лелките не харесват The Revenant 2015