Skip to main content

Можете ли да чуете истината за себе си?

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Един френски филм ме накара да се замисля.

Маргьорит Дюмон живее в Париж в началото на 20 век. Има титла, имение, много пари. Има и мото: Парите са нищо, важно е да се забавляваме. Има и призвание – операта.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Марго живее с операта. Тя има всички костюми, пера и драперии. Има партитури, роял, скъп полилей. Има снимки, има плакати, има покани. Изнася концерти за богатите си приятели. Най-добрите певци и музиканти – на живо, в огромния й хол. Гвоздеят на вечеринките са нейните рецитали.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Домакинята излиза пред отбраната публика горда и дива, дива и примадона. Поема дъх и… чувате, че не може да пее. Не, че не може да пее, а пее фалшиво. Публиката трябва да запуши ушите си и да избяга. Но не – хората остават и ръкопляскат.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Marguerite 2015 (Изкуството да пееш фалшиво) бе част от миналогодишната Киномания. Въпреки чара на Катрин Фро, която е в главната роля, филмът е по европейски многословен, бавен и скучен. Но темите, които засяга са интересни.

Трябва ли да се занимавате с това, което можете или с това, което искате?

Първият час от филма на Ксавие Джаноли силно напомня на Ed Wood 1994 (Ед Ууд) и Big Eyes 2014 (Големи очи) – два от сериозните проекти на Тим Бъртън.

Фотография на Флоранс Фостър Дженкинс (1868–1944), Кадри: Ed Wood 1994 / Big Eyes 2014
Фотография на Флоранс Фостър Дженкинс (1868–1944), Кадри: Ed Wood 1994 / Big Eyes 2014

Трагикомични истории за истински хора лишени от талант, които обаче горят с това, което правят. Ед Ууд вярва, че е режисьор. Маргарет Кийн вярва, че е художник. Маргьорит Дюмон вярва, че е певица. Апропо, тя също е истински човек, прототип е американското хоби-сопрано Флоранс Фостър Дженкинс.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Герои, които днес ще бъдат празнувани като творци. Мантрата е: Важното е да искаш, а не да можеш. Каква ти техника, какви ти правила, какво ти познание и талант. Главното е да чувстваш, че си творец.

Това послание резонира с модерното поколение, което по-възрастните наричат „поколение снежинка“. Аналогът на баба ми бе „кашкавал туристи“ – меки, слаби, привидни, лесно топящи се пред трудностите хора. Идеята, че трябва да последваш мечтите си, да намериш страстта си е добре продаваема, ентусиазираща лъжа. Истината е друга.

Парис Хилтън: Аз съм един от 5-те най-добри DJ-и в света.
Парис Хилтън: Аз съм един от 5-те най-добри DJ-и в света.

Това, че мечтаеш да правиш нещо, не означава, че можеш да го правиш. Наличието на страст не винаги е свързано с наличието на способност. Справка: всяко риалити състезание за музиканти и певци.

Ако сте богата лелка, която няма какво да губи, освен парите си – разбира се, следвайте страстта си. Ако имате хоби – разбира се, оставете се на въображението. Ако обаче искате да сте професионалисти, намерете някой, който да ви каже истината.

Трябва ли да казвате истината или учтиво да я премълчите?

Филмът на Джаноли ме подсети и за Submission 1976 (Подчинение), метафора за обществото и обладаването му от фашизма.

Submission 1976
Submission 1976

И в двата филма женското тяло е алегория. В еротичната драма на Салваторе Сампери алегорията е политическа. Неговата героиня, отегчена домакиня-аптекар, постепенно се отказва от достойнството и свободата си в замяна на удоволствието от сексуалния контрол. Във филма на Джаноли алегорията е морална, порицание на общество крепящо се на престореност, фалш, лицемерие.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

Можете да прекарате целият си живот, заобиколени от хора, които нежно и напевно ви уверяват в реалността на фантазиите ви. Но, когато се сблъскате с истината – тя ще ви разруши. Справка: Мерилин Монро. А също озлобената изолация на Ричард Никсън, който спирал да чете или слуша веднага, щом предвкусел критика насочена към него.

Във филма истината идва под формата на психиатър, който решава да улови гласа на Марго с един от първите записващи грамофони. Марго драматично припада, когато чува гласа си за първи път. Тя умира от когнитивен дисонанс.

Леон Фестингър, бащата на този термин в психологията, наблюдава, че когато реалността опровергава последователите на дадена религия, те – вместо да се откажат от вярата си, се отдават на още по-здрава мисионерска работа. Ако сектантската еуфория привлече още вярващи, то значи вярата им е истина. Хората имат нужда да поддържат света такъв, какъвто са го изградили.

The Invention of Lying 2009
The Invention of Lying 2009

Почти във всички култури по света „лъжец“ е обида. Мразим лъжците, но всеки ден и всеки част практикуваме лъжата. „Новата прическа ти отива“, „Не, не си дебела“, „Няма да боли“, „Не си закъснял, аз също дойдох преди малко“, „Детето ви е толкова талантливо“, „Родени сте един за друг“. На подобни „бели лъжи“ се крепи цялото ни цивилизовано съществуване – без тях то е невъзможно. Поне това е преобладаващата гледна точка.

Marguerite 2015
Marguerite 2015

В книгата си “Lying” Сам Харис защитава обратното мнение, че когато лъжем се отказваме от възможността да кооперираме. Лъжата е най-близкият изход, през който да се измъкнем, за да не се занимаваме с другите.

Когато лъжем – пише Харис – ние отнемаме на другите възможността да видят света какъвто е. Нашата нечестност не само влияе върху изборите, които правят, но и върху изборите, които биха могли да направят – по начини, които не винаги можем да предвидим. Всяка лъжа е покушение над тези, които лъжем.

Не правим услуга на приятелите си, когато се преструваме, че не виждаме недостатъците в работата им, защото онези, които не са им приятели със сигурност също ще ги забележат.

Свързани публикации:

Кога е времето да се откажеш?

2 thoughts to “Можете ли да чуете истината за себе си?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *