Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него.
Сценарист, режисьор и в главната роля е Дон Чийдъл. Актьорът импровизира върху отделни откъси от живота на музиканта.
Може би в чест на Дейвис историята е накъсана. Отделни скечове и цветни петна, които трябва да сглобят цялостен портрет на гениалния музикант. Тези „кръпки“ са пришити към лудо преследване със стрелба и няколко линии кокаин, докато звездата се опитва да си върне откраднатия му последен запис и кариерата.
Чийдъл прави голяма роля в малък филм. Нещо като The Iron Lady 2011 (Желязната лейди) или The Theory of Everything 2014 (Теория на всичко) – незабележителни филми, създадени заради забележителните си главни роли.
Истината е, че Майлс Дейвис е изневерявал на жените си, биел ги е, друсал се е и в общи линии се е държал като лайно. Нещо, което е загатнато в Miles Ahead 2015. Нещо, което не можете да научите от почистената и излъскана страница в Wikipedia. Джон Ленън също е налагал жените си – басирам се, че не знаехте. Освен това е отвратителен баща, патологичен лъжец и болезнен егоманиак. Това не ви се връзва с образа му от клипа към Imagine, нали? Не можете да си представите, че някой би удрял Тина Търнър. Не можете да повярвате, че Стравински е почитал фашизма. Големите артисти имат големи демони. Питайте Гоя.
Егоистичен, симпатичен, несигурен, чаровен, тъжен и талантлив – това е Чет Бейкър, главният герой в Born to Be Blue 2015. Филмът обхваща времето, когато „един от най-великите тромпетисти“ се опитва да се върне на сцената, от която е слязъл. Не слязъл, а паднал.
Хероин. Неплатени сметки, нетърпелив дилър. Счупена глава, разбита уста. Трудно се свири без зъби. А още по-трудно без любов.
Това е първият пълнометражен филм в кариерата на режисьора Робърт Будро. Филмът му е по-добре подреден от Miles Ahead 2015. В центъра е измислената връзка между Бейкър и младата актриса Джейн Азука. Азука е събирателен образ на няколко от истинските приятелки на музиканта.
Реалността е цветна, а спомените на Чет са заснети в меланхолично черно и бяло.
Тук е и хубавата музика, тук е и Дизи Гилеспи, тук е и Майлс Дейвис – в разцвета на силите си, цар на жанра и основен конкурент на Бейкър.
Двете достойнства на филма са актьорите в главните роли. Отличният Итън Хоук и лесната за влюбване Кармен Еджого. Но блясъкът на двамата не е достатъчен, за да озари пътя пред Born to Be Blue 2015 и го направи нещо повече от задоволителна биографична драма.
Мнението ми в едно изречение:
Два любопитни, но търпящи критика разказа за знаменити джаз музиканти и счупени хора.
One thought to “Изсвири ми нещо, Майлс”