Криша

Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.

Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.

В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото.

Krisha 2015 (Криша) е независим и евтин – струва $15 000, и е заснет за 9 дни. Трей Едуард Шулц е режисьорът, сценаристът и актьорът в една от централните роли.

А най-централната, той поверява на леля си – Криша Феърчайлд, която е въздействаща като Криша, 60-годишна жена с проблеми, която се връща след 10 години прокуда при голямото си семейство за Деня на благодарността.

Дебютантът Шулц слива реалност и художествена измислица. Всички членове на актьорския състав, които носят фамилията Феърчайлд са му роднини в „живия живот“. А бабата, която играе майката на Криша, е толкова убедителна, защото наистина има Алцхаймер.

Силните страни са кадрите, които улавят интимни моменти, а на места създават впечатлението, че зрителят е дух, който се носи над героите.

Режисьорът умело създава усещане за стрес, клаустрофобия, излизане извън релсите, непредсказуемост. Какво гледате – черна комедия, драма, потенциална трагедия, филм на ужасите?

Това започва още с отварящия кадър, който е с лицето на Криша. Коя е тази жена? Какво ще направи? Защо ме гледа така?!

Играта с различни обективи и 180-градусови завъртания на камерата слисва, но сцените, в които двама герои си говорят остават равни и плоски – като в риалити.

Филмът ме спечели – освен с главната си роля, с демистификацията на любовта. Силата на любовта прави чудеса в киното. Тя променя лошите, коригира провинилите се, разхубавява грозните, храни гладните, пои жадните, лекува болните. Когато повярва в подобен нонсенс зрителят се обрича на житейско мъчение.

Любовта е антитеза на разрушителната омраза, но в реалността, тя създава почти толкова разрушение.

Спасяването – на човек с порив за саморазрушение, не започва с любовта, а с ясното приемане, че не можете да го спасите. Използването на силни чувства – любов, омраза, гняв, вина поражда обратна реакция. Той или тя се впиват още повече в себеувреждането си. Можете да ги подкрепяте, когато търсят изцеление, но не можете да ги излекувате. Избавлението не зависи от порива ви на избавител или от магическата сила на любовта ви.

Вместо да казвате: „Обичам те, а ти ме унищожаваш“, кажете: „С поведението си прогонваш всички, които те обичат“. Вместо: „Виж, какво ми причиняваш“, кажете: „Виж, какво си причиняваш“. Вместо: „Чуй ме, аз съм майка ти/баща ти/сестра ти/жена ти/детето ти – дължиш ми го“, кажете: „Чуй себе си и се постарай повече. Ако не можеш да погледнеш болестта си сериозно, то аз ще се оттегля“.

Мнението ми в едно изречение:

Тъжен, тежък и драматичен филм за ужаса на пристрастяването и девиантността на семейството.

 

*Quirky – странен, ексцентричен, различен, даже луд, но готин и симпатичен образ. Повечето герои на Джони Деп, Зоуи Дешанел и Уес Андерсън са quirky.