
Нощните животни са страхливи. Те се крият в мрака.
Знак от съдбата или чиста случайност е, че Prozekcia дебютира с пост за първия филм на Том Форд – A Single Man 2009 (Самотен мъж). Сега модният дизайнер ни предлага филм №2 – отново премерен и облечен по мярка, но още по-добър.

Nocturnal Animals 2016 (Хищници в мрака) е трилър в стил Дейвид Линч, фешън филм ноар – ала Стенли Кубрик. Главният герой е Сюзън Мороу (Ейми Адамс), собственик на галерия за модерно изкуство. Красива, резервирана жена, която има всичко: хубава кола, голяма и модерна къща, прислуга, която нарича „персонал“, висок, красив и още по-богат съпруг.
Сюзън получава пратка. Докато се опитва да я разопакова се порязва на нея. В пакета има книга. Автор на книгата е бившият й съпруг – Едуард Шефилд (Джейк Джилънхол), когото тя не е виждала от 19 години. Книгата е с посвещение: на Сюзън. Така започва всичко.
Увод
Истинският увод е шокиращ. Едновременно грозен и красив. Виждаме огромни, масивни, месести, средновековно-гротескни, притеснително голи жени. Те са с помпони, американски знамена и шапки. Телесата им се люшкат на забавен каданс, докато лицата им са деформирани от идиотска радост. Това виждаме, но какво означава? Постоянен въпрос за филма, защото той е изтъкан от символи. Нека ги разгадаем.

Том Форд казва, че дебелите, голи жени символизират щастието. Те са контрапункт на спечената, гримирана, фризирана, костюмирана, постоянно мислеща как e възприемана от всички главна героиня. За разлика от нея, те са напълно щастливи с това, което са. Не му вярвам. Това е политически коректен отговор за женско списание.

Когато аз ги гледах си помислих, че са там, защото Том Форд бе порицан, че в първия си филм показва само красиви хора. Нещо, в което биват винени всички модни дизайнери. Феминистките постоянно питат: защо избирате единствено млади, красиви, слаби хора!? „ОК – помислил си е Форд – ще ви дам стари, грозни и дебели – даже разплути и голи!“. Мисля, че това е истинският отговор на класическа примадона като него.

Във филма Сюзън ще каже, че жените символизират американците – през очите на останалия свят – угоени, вулгарни, видиотени в щастието си същества. Продукт на американската джънк култура – всичко е боклук, ще каже тя, боклук. Те са и коментар за състоянието на модерното изкуство, което също е боклук. Плоско, банално, лишено от идеи, техника, майсторство, разчитащо единствено на скандал и шок.
Историите
В Nocturnal Animals 2016 (Хищници в мрака) има три истории. Звучи трудно за реализиране и лесно за сбъркване. Повечето режисьори биха допуснали грешки. Но Форд се справя. Успява да опакова и трите истории в красив подарък и дори му слага панделка.
Какви са историите?
Едната се случва сега. Втората се е случила в миналото. Третата е в книгата, която Сюзан започва да чете. Зрителят вижда и трите – през нейния поглед.
Сега

Сега Сюзън живее в ефимерен свят – пълен с фалш и неща за еднократна употреба. Има работа, която не харесва и колеги, които презира. Красивият и богат съпруг де юре е пред фалит, де факто й изневерява. Дъщеря й е далч и нехае. Сюзън е сама, празна и нещастна.
Тогава

Тогава Сюзън е била млада. Срещнала е Едуард, чаровен и умен романтик, мечтаещ да стане писател. Имало е любов. Любов, която тя – в началото, е защитавала от майка си.

Майката, която е против брака на Едуард и Сюзън, защото „Едуард е слаб”, той не е целеустремен, расов победител.

Тогава има и разочарование. Само 2 години след брака им Сюзън изневерява на Едуард, a също – без негово знание или съгласие, абортира детето им.
Книгата
Главният герой се казва Тони – ролята отново се изпълнява от Джейк Джилънхол. Тони тръгва на нощно пътуване със съпругата си Лаура (Айла Фишър) и дъщеря им Индия. В мрака на изгубената магистрала семейството настига група тексаски реднеци, чийто тартор се казва Рей (Арън Тейлър-Джонсън).

Възниква спречкване, което ескалира в отвличане и двойно убийство. В една ужасяваща вечер Тони губи всичко, което обича, за да остане сам в пустошта.

Безпомощен и беззащитен, кекав, и лабилен, той е подкрепен единствено от местния шериф Боби Андес – великолепна роля на Майкъл Шанън, време е за Оскар номинация.
Това виждаме, но какво означава?

Книгата е метафора за живота на Едуард, това е и причината четящата Сюзан да вижда главния герой като него. Съпругата на Тони/Едуард прилича на Сюзан, защото е… Сюзън от времето, когато той я е обичал. Индия символизира абортираното им дете. Тони/Едуард губи и двете.

Отнети са му от Рей, който също е… Сюзън. Той е нощно животно. В историята „Сега“ Сюзън ще каже на една от колежките си, че Едуард я е наричал така – „Тогава“, заради безсънието й.
Рей прави това, което другите очакват от него. Той казва: Ако очакваш да те изнасиля, ще те изнасиля. Ако мислиш, че ще те убия, ще те убия. Сюзън също живее живота си като Рей. Макар да е рафинирана и префинена, тя прави това, което другите очакват от нея.

Шерифът е ангелът на отмъщението, чувството за гордост и достойнство. Енергията, която движи „Хамлет“, „Отело“, „Тит Андроник“, „Граф Монте Кристо“, The Revenant 2015 (Завръщането) и всеки един от нас, когато някой ни е причинил болка.
Краят
Краят е френски. Както каза Rozix, с която гледахме заедно – френските филми свършват така, сякаш са изчерпали лентата внезапно.

Сюзан се свързва с Едуард и му предлагат да се срещнат. Едуард връща имейла – „Само кажи къде и кога“. Сюзан се облича красиво, слага си червило, но после го маха. Отива в скъп ресторант – цветово координиран с роклята й. Сяда на масата и започва да чака и чака, и чака, и чака. Зрителите – като нея, трепетно очакват Едуард да влезе. Филмът спира на черно.
Това виждаме, но какво означава?
Много неща и това е интересно. Ключът според мен е в „Тогава“, когато Едуард и Сюзън се карат, той казва: Когато обичаш някого, трябва да бъдеш внимателен, защото ако го изгубиш, може никога да не го върнеш обратно.

Темата за отмъщението е навсякъде около Сюзън. В книгата, която чете, но и в картините по стените. Nocturnal Animals 2016 е поучителна приказка за отмъщението, урок за това как се отмъщава.

В книгата Тони си отмъщава по библейски – убива убийците на семейството си, но сам умира след това. В реалността Едуард си отмъщава като излива цялата си агресия и болка в книга, която ще му донесе успех. Успехът е най-доброто отмъщение. Eдуард си отмъщава, чрез собствения си катарзис.
Критиката

Тя е в едно – според мен, високото ниво на дизайн понижава нивото на човечност. Този филм можеше да е още по-въздействащ, ако не бе толкова цинично красив и свръхстилизиран. Спомнете си Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв), той влияе, не само защото е интересен, но и защото има човешко сърце, а не лабораторен вид.
Мнението ми в едно изречение:
Изящна история на отмъщението с поука.
Ще цитирам Manuela Lazic от LWL:
„By the film’s close, Ford had made such an annoying mess of his characters’ intentions that it’s hard to care for a final silly attempt at shock revenge. Yet that last scene is representative of the entire film: dramatic yet grotesque, moving yet confusing, delicate until brutally unsubtle, and, finally disappointing“.
Couldn’t agree more.