Силата на приказките е не в това, че ни разказват страшни неща, a в това, че ни разказват как страшните неща могат да бъдат преживени.
Конър сънува един и същ кошмар – как земята се разтваря и поглъща майка му. Но тази вечер е различна. 7 минути след полунощ се появява чудовище.
A Monster Calls 2016 (Часът на чудовището) е филм на Хуан Антонио Бейона по едноименната детска книга на Патрик Нес. Това е приказка за болката, вината, гнева и безсилието, които изпитваме, когато ни се случват тежки изпитания. Но преди всичко – за страха да изречем и приемем истината.
Чудовището и детето
Приятелството между малко човешко същество и голямо фантастично същество е старо. Децата имат нужда да контролират света, да го разберат, да се качат на раменете му.
Чудовищата – бидейки големи и силни, отвъд правилата, и нормите, са deus ex machina в тяхната вселена. Помощ, която се спуска отгоре.
Миналата година Стивън Спилбърг ни предложи The BFG 2016 (Добрият великан), в който също имаше великан и дете, но и колосално разочарование. A Monster Calls 2016 е различен филм.
Вълшебството
Творението на Хуан Антонио Бейона е съчетание на визуална красота и художествено майсторство, каквито не бяхме гледали поне от Pan’s Labyrinth 2006 (Лабиринтът на фавна).
Тактилното усещане за различни материи и текстури прави историята по-истинска. Меките завивки, месинговите дръжки за врати, дървените парапети, скърцането на стълбите, дъжда по стъклата, разливането на темперната боя по белия лист, докосването на молива в хартията и на острилката в молива… чувствате всичко.
Съчетаването на различни стилове анимация не дразни, а пленява. Както и играта на Луис Макдугъл. Макар 14-годишен Луис е феноменален.
Сърцето
Този филм има сърце – голямо, честно и смело. Да говориш за смъртта и как бихме могли да понесем поразителната й реалност изисква ум и такт. И сълзи.
A Monster Calls 2016 не е весел филм от поточната линия на Мики Маус – един от заклетите врагове на Чарлз Буковски. Той го наричал „бездушното копеле с трите пръста“. Някой трябва да избие Мики Маус от главите ни, добавял Буковски. Поетът се бунтува срещу идеята, че животът винаги е цветничък и мил, наивен, лекомислен, пълен с анимирани сладурчета.
Понякога е такъв, но понякога не е. Има болка, и мъка, и смърт. Животът е промяна, която не може да спре дори великан.
Мнението ми в едно изречение:
Честен и емоционално терапевтичен филм за порастването.
One thought to “Часът на чудовището”