
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете! Делата мои всички със завист погледнете!“ — все още на пиедестала тез слова личат. Но друго нищо няма. Покрай тая развалина огромна голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени, се губят във безкрая.“
Из Озимандий на Пърси Биш Шели
Ридли Скот е почитател на семейство Шели. Той се вдъхнови както от „Освободеният Прометей“ на Пърси, така и от „Франкенщайн“ на Мери. Сега идва ред на „Озимандий“.
Скот прави доблестен опит да излезе извън тесните коридори на оригиналния филм и да намери нещо значимо и ново. За съжаление прави това, което правят повечето големи, но остарели творци – повтаря себе си.

Тематично Alien: Covenant 2017 (Пришълецът: Завет) е деривативна версия на Blade Runner 1982 (Блейд Рънър). Дори отварящият кадър е око.

В първата сцена Бащата-човек, милиардерът Питър Уейланд (Гай Пиърс) разговаря със Сина-машина – Дейвид (Майкъл Фасбендър).

Разговорът е филмово déjà vu. Изглежда Дейвид притежава не само изкуствен интелект, който превъзхожда човешкия, но има и нещо като душа, инстинкт за сътворение. Чудовището на Франкенщайн мечтае да задмине създателя си. Мечтата го тласка по красив, но познат път.

По този път ще видим величествената кинематографията от Prometheus 2012 (Прометей), както и дразнещата тъпота на екипажа му. Боже, героите са толкова тъпи, че на моменти филмът става пародия.

Тук са и кадрите, които навяват спомени за други филми – високата трева в Jurassic Park 1993 и велосирапторите тичащите в нея.

Тук са ловуващите вечер чудовища от Pitch Black 2000 (Пълен мрак), които се боят от светлината.

Какво е това? В сюблимен момент се появява и Ноланд (Лорънс Фишбърн) от Predators 2010 (Хищници) – самотен, полудял Робинзон, оцелял в ада на планета пълна с изроди.

Alien: Covenant 2017 намира нови начини за инквизиция на плътта и тялото. Завръща се към готическия, биомеханичен ужас на Гигер, който предишните филми бяха позабравили.

Средата на филма напомня на ренесансов атлас по анатомия. Бърлогата на Дейвид e леговището на Ханибъл Лектър.

Не ми допада идеята за психопата с пиано. Твърде човешка е. Микеланджело, Вагнер, Данте… странно е логическо създание, което презира хората и смята, че са „като маймуните“, да изпитва влечение и възхищение към делата им.

Преди две години Google сподели образи от сънищата на изкуствения интелект, по който работи. Кошмарът на машината е толкова по-страшен.

Alien: Covenant 2017 – според критиците, e малко по-добър от Prometheus 2012. Нано разликата – според мен, се дължи на Майкъл Фасбендър, който се дави в безлични хора и чудовища, които отнемат всичко специално от оригиналния ксеноморф.

Новината, която буди истински страх е, че Ридли Скот има желание да направи поне още един филм, а след него може би още три.

Мнението ми в едно изречение:
Meh…