Миналата седмица прочетох безпрецедентното решение на Ридли Скот, последният му филм – All the Money in the World, да бъде спрян, а всички сцени с Кевин Спейси да бъдат презаснети с Кристофър Плъмър. Говорим за филм, чиято премиера трябваше да е след месец. Спейси вече е махнат от екипа актьори в IMDB, но официалният постер все още съдържа името му.
През 2013 година направих списък с Най-добрите стендъп комици – според мен. Той съдържа хора като Митч Хедбърг, който умира от свръхдоза, Еди Изард, който е открит травестит, Уди Алън, който e женен за осиновената дъщеря на бившата си съпруга, Бил Козби, който постфактум бе съден за серия изнасилвания, Лоис Си Кей, който изгърмя миналата седмица с подобни обвинения, призна, че са истина и се извини.
Трябва ли и аз да натисна Edit?
Повечето от нас изпитваме затруднение, когато се сблъскаме с истината, че понякога красивото е родено от грозното. Може ли музиката на Моцарт да въздигне душата ви, ако знаете, че композиторът е страдал от копрофилия – фетиш към фекалии?
Намирате ли скулптурата на Ерик Гил за красива? Той е и типографът на шрифта Gill Sans, който може би сте ползвали в някой документ или презентация. Гил е педофил, който насилва дъщерите си и има сексуални контакти с кучето си. Продължавате ли да харесвате скулптурата?
Ако съдим изкуството според артистите, скоро галериите, театрите, концертните зали, библиотеките и киносалоните ще се опразнят. Какво да направим?
Изкуството не може да бъде изолирано от създателя си. То носи неговата ДНК. Неговите сънища и кошмари, фантазии, и желания, мисли, и идеи. Но изкуството има способността да надживява създателя си и да надскача качествата му. Най-облагодетелствана в това отношение е музиката. Вагнер въздейства – дори на евреи.
Моралното ми мислене по този въпрос се влия от есе, което прочетох като юноша. В „Гражданското неподчинение“ на Дейвид Хенри Торо има пасаж, който остана завинаги с мен. Цитирам по памет „…не е дълг на мъжа да се отдава на изкореняването на злото, но негов дълг е да се отстрани от него и да не му дава своята подкрепа.“ Това е най-малкото, което можем да направим.
Спомням си, че когато бях студент имаше интересен етичен дебат. The Journal of the American Medical Association публикува информация, че авторите на най-добрия атлас по анатомия – Pernkopf Anatomy, са нацисти, а показаните дисекции най-вероятно са на тела на евреи и политически противници. Чуха се гласове, които настояваха книгата да бъде премахната от университетските библиотеки на медицинските факултети в Америка, защото знанието в нея е събрано по неетичен начин.
Спомням си и ТВ интервю, в което журналистът попита хирург евреин: Бихте ли използвал познанието от атласа, ако се налага да оперирате сина си? Отговорът на лекаря беше: Да, бих. Но също съм разказал на сина си за нацистите и делата им.
Моят скромен коментар се изчерпва със следния цитат на Честъртън:
„Art, like morality, consists in drawing the line somewhere.“
Холивуд никога не се славил като специалист по теглене на чертата, особено що се отнася до морала.
Но пък от друга страна винаги е претендирал, че произвежда изкуство, т.е. че киното е изкуство (а не само бизнес). Надявам се разкритията около Харви Уайнстайн, Кевин Спейси и т.н. да е закъснелият опит на Холивуд все пак да тегли чертата … някъде. В противен случай претенцията му, че прави изкуство отпада и остава горчивото убеждение, че е само бизнес и то нечистоплътен.
Мислех да поствам във фейса“ Je suis“ Kevin Spacey :). Нямам представа какво е вършил(за сега няма дори повдигнати обвинения май, камо ли присъда), но това е всичко друго, но не и опит холивуд да дърпа черти(там чертите ги смъркат). Шайка жалки лицемери и толерасти-педерасти, това е кенефа холивуд. За съжаление все повече това се отнася и за целия свят. И само да уточня разбирам думичката „педераст“ като състояние на душата, а не на дупето. 🙂
Би ми било интересно кога ще излезе нов филм с Кевин Спейси /очаквам с нетърпение/, защото без него на екран е доста скучно. Всяка една от ролите му е интересна и запомняща се. 20 и няколко години по-късно… Имаше филм „Midnight in the Garden of Good and Evil“ от 97 г. на Клинт Истууд. Може би е време за римейк… 🙂