Синтетично-дигиталният свят ни научи, че всичко е резултат на серии от нули и единици. Поредица от натискане на копчета, изчисление на вектори, подреждане на пиксели. В този свят новина, събитие и сензация е, ако нещо е направено „на ръка“.
Ръчният труд и творчество в големите студия за анимация вече са чужди и куриозни като племе аборигени, криещи се в джунглата на Амазонка. Да правиш анимация – „като едно време“, е твърде бавно, твърде неточно, твърде скъпо и твърде човешко.
Loving Vincent 2017 (Да обичаш Винсент) е нарисуван „на ръка“ от рота професионални художници, които „боядисват“ всеки един от 60 000-те му кадъра. Раздвижена маслена живопис за последните дни от живота на Винсент ван Гог.
Пред очите ви ще оживеят неговите портрети, пейзажи и натюрморти.
Ако Дорота Кобела и Хю Уелчман се бяха постарали малко повече и над историята, можеш да използвам думата „шедьовър“.
Визуално зашеметяващ филмът се задъхва в меланхоличното си търсене на скандал. Самоубийство или убийство – опитва се да открие главният герой в импровизираното си разследване. Търсенето му преминава през равни диалози и мъка.
Loving Vincent 2017 е ретро-модерен филм. Ретро, заради начина, по който е направен. Модерен, защото е плод на времето, в което е по-важно как изглеждаш, от това какво казваш.
Мнението ми в едно изречение:
Майсторски нарисувана анимация, която радва окото.
One thought to “Да обичаш Винсент”