Този руски филм ме разката.
Не само мен, но и журито в Кан, което му даде наградата си тази година.
Последният филм на Андрей Звягинцев – Нелюбовь 2017 (Нелюбов,) е за мъж и жена, които са в ожесточен развод. Време за разочарование, обиди, оскърбления, обвинения, жлъч, порицание, псувни и открита омраза. А между тях има дете.
Гледали сме стотици кино портрети на любовта и нейното отсъствие. Има ли нещо ново, което да ни покажат руснаците? Оказва се, че има.
Защо Нелюбов?
Звягинцев използвал „Нелюбов“ като работно заглавие. Смятал да го смени по-късно с нещо като „Бойно поле“. Но решил да го остави, защото състоянието на „нелюбов“ най-точно предава духовния свят на двамата главни герои – Женя и Борис, както и цялата среда около тях.
Английското заглавие, с което филмът е записан в IMDB, е Loveless. Наставката –less означава „без“, тоест заглавието е преведено като „Без любов“, което според режисьора е неточно.
И наистина, един loveless брак или връзка може да съществуват, основани на други неща – традиция, общи интереси, уважение, престиж, любопитство, навик, страх, страдание, състрадание, дълг…
Нелюбов е състояние на духовна черна дупка. Хоризонт на събитията, който поглъща цялата светлина, деформира и компресира до големината на атом всичко човеколюбиво, сърдечно, благородно, добро.
Филмът се развива в Москва през 2012, но може да e и за Париж през 2013 или Берлин през 2014, или Ню Йорк – сега. От радиото – на няколко пъти, се чува една от актуалните теми: наближава 21 декември 2012, денят за края на света – според маите.
„Ще свърши ли светът?“ – пита Борис един от колегите си, докато обядват в стола. „Ще свърши“ – отговаря той.
Пустош
Женя и Борис се опитват да продадат апартамента си, докато са в средата на токсичен развод. Скарват се жестоко. Той смята, че синът им – 12-годишният Алексей, трябва да остане с Женя, защото „ти си му майка“. Тя смята, че Алексей на тази възраст се нуждае повече от баща. Никой не иска детето. Да го дадем на баба му – предлага бащата. Не, копеле ще го дам в приют – крещи майката, в интернат, във военно училище! Крясъците им събуждат детето.
Сцената, в която Алексей чува как родителите му говорят за него като за стара вещ или ненужно домашно животно е по-страшна от целя It 2017 (То). Беззвучният писък и сълзите ще ви съсипят така, както чудовище на Стивън Кинг не може.
Духовната пустош на родителите се потвърждава в следващите няколко сцени. Борис се интересува само от себе си. Той има нова приятелка, по-млада, по-красива и вече бременна. Борис е зает със страха си да не го уволнят от скучната, но комфортна работа, защото шефът му е православен фундаменталист, който не толерира развода.
Женя се интересува само от себе си. Тя има нов приятел, по-възрастен и по-богат от Борис. Докато са в леглото, тя му признава, че никога не е изпитвала любов. Нито към Борис, нито към сина си, който не е искала. Двамата даже са й малко отвратителни.
Най-силното присъствие понякога е отсъствието
Звягинцев използва камерата, за да ни покаже какво е в душите на хората. Кал и студ, мрак, монолитни блокове. Няколко от кадрите са феноменални – като отварящия, дълъг, статичен кадър на училище, което прилича на затвор.
В началото има малко топлинка, червен цвят тук-там, запотено стъкло, хората са близко един до друг. С развитието на филма става все по-студено, сиво, дистанцията се увеличава, все по-често в кадър влизат руини, ехо, тишина.
Естествено, ще видите и „задължителния“ за източноевропейското кино, студентски кадър на „голо момиче гледа през прозореца“. Все пак, руски филм – мелодрамата е неизбежна. Аз го възприех като комедийна пауза.
Друг златен кадър е на ресторанта, в който Женя вечеря с богатия си приятел. Вместо камерата директно да се фиксира на масата им – както би направила в американски филм например, тя стои на входа. Отваря се врата – може би на женската тоалетна, оттам излиза красива млада жена в червено. Мъжки глас зад кадър й казва: „Момиче, би ли ми казала пак телефонния си номер?“. Красивата жена сластно оглежда камерата и ни дава телефона и името си – „София“. За секунда си мислим, че това е свалка. В същия момент обаче красивата жена се връща на маса, на която има среща с друг мъж, когото погалва по косата.
Това проститутка ли е? Ескорт? Или нормална модерна жена, която винаги е отворена за „нещо ново“, повече избор, повече възможности? Ситуацията е амбивалентна. Камерата продължава, следвайки сервитьор и се спира на Женя, която фотографира храната си.
Зад нея 6 кифли вдигат тост за любовта и си правят селфи. Краят на света е дошъл. Светът е свършил, защото няма любов – само селфи. Затова 12-годишният Алексей изчезва. Дали е избягал или е отвлечен? Дали е паднал в някой ров? Дали се е удавил в близката река? Дали го е блъснала кола? Незнаем. Той просто става неАлексей.
Защо любовта е невъзможна?
Нелюбовь 2017 е панахида за любовта. Проповед за нейната невъзможност в този свят. Модерният свят, дигиталният свят, вечно свързаният, но толкова депресиран свят. Свят построен на егоистичния нагон, на незабавното удовлетворение, на „Мен“, на „Аз“, на „Искам“. На изолацията – чрез алкохол, наркотици и технология, на секса като спорт, който макар победител, те оставя още по-празен, отчужден и откъснат.
Известният равин и психиатър Аврам Тверски също смята, че любовта е загубила смисъла си в съвременната култура. За да илюстрира тази си мисъл, той разказва историята за мъжа, който обичал да яде риба.
„Защо постоянно ядеш риба?“ – попитал го неговият равин. „Защото обичам риба“ – отговорил той. „Разбирам – казал равинът – понеже обичаш рибата си я извадил от водата, убил си я, сварил си я и сега я ядеш. Момче, не ми казвай, че обичаш рибата, ти обичаш себе си“.
Повечето от съвременната любов е точно такъв тип „рибна любов“, казва Тверски.
Любовта е объркваща и сложна. Лудост, която ни разсейва от екзистенциалната, функционална, чисто битова самота, която ни обгражда. Любовта е също действие с две състояния – да бъдеш обичан и да обичаш. Повечето от нас се фиксират само на първото. И Женя, и Борис, и новите им изгори предпочитат да получават, а не да дават. Лайкове, комплименти, коментари, аплодисменти, пари, оргазми.
Когато Борис е в милицията, за да задейства издирването на изчезналия си – може би вече мъртъв син, получава скандално обаждане от бременната си приятелка. Тя говори като глезено момиченце и настоява, той да се прибере. „Не мога да спя без теееееб. Не ме ли обичаш вече?“ – цупи се тя.
Предпочитаме да сме в ролята на детето, а не на родителя. Робърт Хайнлайн дефинира любовта като състояние, в което щастието на другия става по-важно от твоето собствено. Зрялата любов е точно това – любовта на родителя. Осъзнатото задължение – дори дълг, да обичаш и да се грижиш – въпреки личните желания, склонности или умора. Без тази ценност човешкият живот е невъзможен. Краят на филма го потвърждава.
Ако оставям впечатление, че Нелюбовь 2017 ще ви нахрани единствено с отчаяние, киша, кал и руски нихилизъм – то е погрешно. Когато Женя извиква на помощ милицията, тя се сблъсква с апатия, умора и отегчение, същите които изпитва самата тя. Бъркате, ако си мислите, че имаме време да търсим някакъв пикльо – казва „другарят“ милиционер. Но вие проверете в интернет, има разни доброволци, които работят по-добре от нас.
И те идват. Чужди хора, на които никой не плаща, за да ги е грижа. Този отряд доброволци е единствената, но малка надежда, която Звягинцев ни дава. Надеждата, че все пак – в малки джобчета от човеци, любовта към другия съществува още.
Мнението ми в едно изречение:
Метафорично-естетизирана, но болезнено реалистична аутопсия на човешката душа.
2 thoughts to “Нелюбов”