Един руски филм привлече вниманието ми.
Ученик 2016 е адаптация на Кирил Серебренников, по пиесата Märtyrer – Мъченик, на Мариус фон Майенбург. Серебренников – подобно на Камен Калев в Източни пиеси 2009, избира да снима с истински хора. Повечето актьори са пред камера за първи път. Изключителен в главната роля е Пьотър Скворцов.
Венямин Южин е ученик в гимназията. Един ден майка му – Инга, получава обаждане, че синът й отказва да участва в часовете по плуване. Майката изказва няколко предположения, докато се опитва да разговаря с момчето. Срам те е от тялото ти? – пита тя. Да не би да е заради неволните ерекции? На пук ли го правиш? Разбирам, това е от хормоните, понеже си в пубертета. Да не си на наркотици?! На наркотици си, нали?
Венямин не е наркотици. Венямин е на Библия. Изведнъж, от нищото, той открива религията. Става ултраортодоксален християнин. Захвърля всички учебници и книги. Разпердушинва стаята си. Маха леглото и всичко – спи на земята. Облича се в черно. На всеки въпрос, на всяка реплика, той отговаря с цитат от каноничните текстове. Това, което се случва е интересно.
Филмът започва като реалистичен поглед към модерна Русия. Гимназията е микрокосмос, който ще ви е близък.
Младото поколение – съучениците на Южин, се тресат от хормони и див материализъм. Момчетата помпат мускули и бият по-слабите. Момичетата се състезават коя ще намери по-късата пола и по-малките бикини. Всички „блудстват“ и мечтаят за последния модел телефонче.
Сред учителите ще разпознаете герои от българските соц филми. Директорката е лелка с топирана коса и лице застинало във възмущение. Тя охка, пъшка и се тюхка, изпълнена с носталгия по миналото и презрение към настоящето.
Класическа е учителката по история, която със захлас разказва за Сталин.
Учителят по физкултура – винаги по анцуг, чопли семки, опипва ученичките и разнася малка щанга.
Любовницата му Елена – учителката по биология, е различна. Тя е модерна, чете книги, има лаптоп, интересува се от прогресивни методи на преподаване и „западни глупости“.
Сред толкова стереотипи очаквате някоя и друга шега, водка, цигари, култова реплика. Но филмът завива от житейско-битовото към черната комедия и абсурдно-сюрреалистичното.
Венямин започва да променя всички
Героите – един по един, падат след дуели с него. Той анихилира дори училищния поп – нова Русия преоткрива православието. Отчето носи своята библия в найлонова торбичка, но очевидно не я е чел достатъчно задълбочено, защото не успява да обори разпаления младеж.
Ученикът завладява училището. Стъпка по стъпка, той започва да го връща в средновековието. Първо са наложени цели бански в часовете по плуване. После са отменени часовете по сексология. Южин дори успява да изхвърли от програмата Чарлз Дарвин.
В началото всички му се подиграват, скоро се смеят заедно с него, след това му се възхищават. Най-популярното момиче започва да му се предлага.
Сакатото момче му става последовател – точно като в Библията. Южин обещава, че ще удължи по-късия му крак, чрез силата на молитвата.
На пръв поглед Ученик 2016 е критика на фундаментализма. Поведението, което дехуманизира и демонизира всички, които не споделят неговата вяра. В този смисъл, Венямин има общо с герои като Госпожа Кармоди от The Mist 2007 (Мъглата), пастор Купър от Red State 2011 (Червеният щат) и Преподобния от Brimstone 2016 (Бримстоун).
Дезинтеграцията на филма към фарс и перверзна абсурдност ми напомни и за The Devils 1971 (Дяволи), историческа драма и театрален хорър за времето на инквизицията. Страданието на тялото, разкъсвано между сексуалната репресия и нуждата на духа да се извиси, чрез религиозния екстаз.
Ако се вгледаме, ще видим, че Венямин има общо и с Кери. Историята на Стивън Кинг е за борбата наречена идентичност – кой съм аз, какво съм. Майката на Кери е религиозна фанатичка, нейната жестокост, комбинирана със страха, объркването и стреса на пубертета отключват убийствената телекинеза у Кери, а у Венямин психозата.
В психиатрията има интересно явление наречено Йерусалимски синдром. Разстройство, което получават здрави хора, когато посетят града. Засяга евреи, християни, мюсюлмани. Хората стават тревожни, нервни, превъзбудени. Появява им се неистова нужда да се къпят, почистват, натрапчиво да си подрязват ноктите. Започват да четат молитви и пеят химни. Френетично обикалят по светите места, проповядват за един по-чист, по-прост и морален начин на живот. У някои се наблюдават моменти на психоза, но без халюцинации и загуба на идентичност.
Дали Венямин страда от това или от начална форма на шизофрения – не знам.
Филмът обаче е и за нещо по-важно
Какво се случва, когато в група от хора без морална система се появи човек с ригидна такава. Останалите герои не вярват в нищо, затова те не могат да се защитят. Те нямат принципи или животът вече им ги е отнел. Те нямат смисъл. Смисълът е абсолютно изживяване на концентрирана съдържателност. Венямин има отговори, знае как нещата трябва да бъдат, другите не знаят.
Вярата в свръхестественото е източник на голяма сила. Религията – чрез различните си ритуали, помага както за утвърждаване на социалния ред, така и за намаляването на тревожността и емоционалното освобождаване от стреса. Вярата – в някакво божество, създава чувство за свързаност, за зависимост, за братство, за обет към тайнствена сила, която е достойна за нашето почитание.
Гьоте пише: „Който притежава наука и изкуство, има и религия, който ги няма – има нужда от религия“. Елена, която е образът на либерализма, е единствената, която се опитва да спре Венямин, но по либерален начин. Тя се опитва да го разбере и да води диалог с него, да го надвие в собствената му игра. Нейната религия е вярата в разговора. Но може ли, чрез диалог, да победиш някой, който се отказва от него?
Затова след покъртителна емоционална реч, в която Елена говори за тоталитарната сила на Бога-бащица, а зад нея – недвусмислено, наднича портрет на Путин, тя се превръща във Венямин. Както той заковава голям кръст на стената, тя драматично заковава обувките си към пода – като знак на несъгласие и жест, че няма да отстъпи.
Ученик 2016 не е тиха и красива медитация за религията и смисъла на живота – като Ida 2013 (Ида). А е умишлено хиперболизирана пиеса-коментар. В постановката главният герой е католик, във филма е православен, в съвременна Швеция би могъл да е и емигрант мюсюлманин, който кара съученичките си да носят фереджета и бурки. Ученик 2016 е вик, чието драматично ехо и развръзка ви оставя потресени, но мислещи.
Мнението ми в едно изречение:
Филм посветен на мислещите хора.
Свързани публикации:
Левиатан – за китовете и хората, и водката!
2 thoughts to “(М)ученик”