Маркетингът – в частност рекламата, е игра на очаквания и възприятия. Комуникация, която създава предположението, че нещо ще бъде някакво. Надеждата, че ще получите това, което ви трябва. Автомобил, дъвка, емоция.
Миналата година имаше поне два филма, които се провалиха финансово, защото създадоха неправилното очакване в неправилната публика.
Blade Runner 2049 (Блейд Рънър 2049)
Грубо правило в Холивуд е, че излизате на печалба, когато направите оборот, който покрива бюджета ви поне два пъти. Един от любимите ми 5 филма от 2017, все още е на загуба. Филмът струва $150 милиона, за да е на печалба трябва да направи ПОНЕ $300 милиона, но засега оборотът е $259.
Причините за гибелта на едно от най-добрите продължения в историята на киното са няколко. Дължината му, която е почти 3 часа, е основна. Според мен другата е рекламата. Филмът беше рекламиран като екшън-фантастика. Но реално е фантастичен филм ноар. К., героят на Райън Гослинг, е детектив, а не Рамбо.
Трейлърът щеше да работи по-добре, ако беше крими загадка или мистерия, отколкото бърз, бум-бум-бум бумтящ екшън.
Харисън Форд прави една от най-силните роли в кариерата си, но аз не бих го включил в кампанията на филма. Реално той би трябвало да е изненадата и се появява към края. Бих поддържал слухове и драми – участва или не? Ако участва какъв е? Но не бих го показвал.
Дори на постерите – където е 70-годишен дядо в тениска. Това няма да вкара млади хора и особено млади жени в салона. Последните са били едва 8% от зрителите. Пропусната възможност, защото романтичната връзка между К. и Джой сигурно отнема повече време от целия екшън. Отделно, още три от ключовите герои са жени.
It Comes at Night 2017 (То идва през нощта)
Трей Едуард Шулц създава представител на новата вълна арт-хорър филми. Той е подобен, но не е по-добър от The Survivalist 2015 (Оцеляващият), любим филм от 2016.
Рекламната му кампания обаче бе като за филм със зомбита. Като се започне от отличния му пръв постер, който създава трептящо очакване за появата на „нещо“. И се стигне до серията трейлъри със скрибуцащи, пищящи звуци и страшни хора плюещи кръв.
Реално филмът е много повече „В очакване на Годо“, отколкото „Живите мъртви“. Мудна постапокалиптика за интелектуалци, която използва изразните средства на хорър жанра, за да направи метафоричен коментар за сънищата и параноята. Страхът, който прави хората чудовища.
The Babadook 2014 (Бабадук)
По същия начин 3 години по-рано умря един от любимите ми филми през 2014.
Рекламната кампания на The Babadook 2014 го продаваше като история с чудовище и „най-страшният филм правен наскоро“. И юношите отидоха да го гледат, но първите влезли в салона откриха, че „няма чудовище“ и „филмът е тъп“. И веднага казаха на приятелите си и всички останали.
Реално филмът е за майка и син, които изпитват мъка, заради смъртта на бащата. Скръбта прераства в клинична депресия. Темата е за по-възрастна – поне интелектуално, аудитория.
Warrior 2011 (Бойна кръв)
Американски пробив за австралиеца Джоел Еджъртън, доказателство за звездния статуса на Том Харди, а Ник Нолти дори спечели номинация за Оскар. За жалост – финансов провал.
Кампанията му го представи като поредния „видео“ филм за мъже, които се блъскат и мъскат по ринга.
Реално е драма за трудностите на живота, алкохолизма, втория шанс, връзките между бащи и синове, силата на семейството.
Drive 2011 (Живот на скорост)
Още един филм с Гослинг, който бе рекламиран като турбо екшън в стил „Бързи и яростни“.
Зрителка дори заведе дело, че е била подведена от маркетинга му. Тук е място да възкликнем: О, Америка!
Реално е бавен филм ноар с перфектен саундтрак и арт кинематография, чието сърце тупти с че(и)стотата на любовта.
Jarhead 2005 (Снайперисти)
Ако Drive 2011 бе донякъде спасен от световните си продажби, то Jarhead 2005 си остана на загуба. Джейк Джилънхол бе опакован като участник в мащабен военен филм за конфликта в Персийския залив.
Трейлърът започва с Don’t Worry, Be Happy и продължава с гангстер рап, хеликоптери, самолети, битки, експлозии, напомпани с тестостерон млади мъже с обръснати глави.
Реално… филмът е за реалното изживяване да си морски пехотинец. Няма романтичен или възвеличаващ поглед към войната. Това е филм за отегчението, меланхолията, безсмислицата. За порастването, за загубата на младежката невинност и наивност, за вкуса на циничното ежедневие.
In Bruges 2008 (В Брюж)
Филмът на Мартин Макдона не успя да върне дори половината от бюджета си на американския пазар. Прекрасната черна комедия изобщо не е това, за което е представяна.
Смесица от бързо говорещи, удрящи, ритащи, тичащи, първо стрелящи, после питащи гангстери, режисирани от Тарантино, заснети и монтирани от Гай Ричи.
Реално е ирландска сюрреалистична пиеса за принципите, моралните дилеми, греховете, вината и опрощението, която се развива в Брюж, но всъщност – в Чистилището.
Свързани публикации:
#Mаркетингът – една от основните причини за всеобщата глобална грозота.