Ако опитваш да се провалиш и успееш, то какво си направил?
Е парадоксален въпрос на Джордж Карлин. Друг е: Ако целият свят е сцена, то къде седи публиката? Миналата седмица публиката седеше вкъщи и гледаше The Cloverfield Paradox 2018 (Чудовищният парадокс).
Да си спомним първите два филма
Cloverfield 2008 (Чудовищно) е ужас на оцеляването и кайджу класика, която плени зрителите, чрез иновативната си маркетинг кампания и начин на снимане. Филмът се роди в точното време и на точното място. Година след появата на iPhone, в пика на BlackBerry, в зората на YouTube, Twitter, вайръл маркетинга.
Сценарият е прост. Група от приятели ще преживеят – или поне част от тях, най-ужасяващата вечер в живота си. Нещо – може би паднал сателит, събужда чудовище, което изниква от дъното на океана и започва да руши Манхатън.
Всичко, което зрителите виждат е записано или с любителски камери, или с телефон. Филмът е чисто удоволствие, ако не страдате от морска болест.
Той е творчески (пре)прочит на Кинг Конг и Годзила, The Blair Witch Project 1999 (Проклятието Блеър), и The Mist 2007 (Мъглата), по едноименната творба на Стивън Кинг.
10 Cloverfield Lane 2016 (Ул. Чудовищно 10) е трилър, който избрахме сред най-добрите филми за годината. Написахме, че първите 82% от него са феноменални. Истина е. Поне до към края, когато претърпява странен обрат.
Героинята на Мери Елизабет Уинстед преживява катастрофа, след която се събужда в подземен бункер. Там са Джон Гудман и Джон Галахър-младши. Гудман е може би луд, а може би не. Той вярва, че Земята е в състояние на глобална катастрофа и настоява да спаси двамата си гости затворници. А те настояват да избягат.
Уинстед успява да го направи, за да се окаже в средата на междупланетарен конфликт, в който Земята е взета на абордаж от извънземни. Краят е нелогичен и някак си стъкмен. Основната причина е, че оригиналният сценарий – озаглавен Cellar, е за трима души в мазе и изобщо не е писан като продължение на Cloverfield.
Какво е Cloverfield?
В реалността е име на булевард, близо до офиса на Джей Джей Ейбрамс.
В първия филм публиката кръсти чудовището, чийто произход си остана загадка, Кловър. Но създателите настояваха, че е правителствено кодово име за случващото се.
Във втория филм Е улица.
В третия филм е името на космическата станция, на която се развива действието. Очевидно Cloverfield може да е всичко.
The Cloverfield Paradox 2018
Трябваше да обясни случилото се в предишните два филма и да ги свърже в Cloverfield вселена.
Действието се развива в космоса. Интернационална група учени се опитват да стартират гигантски колайдер, който би осигурил енергия за Земята (неясно как), която е раздирана от глад и конфликти. Ако хората не намерят енергия, всичко ще колабира в световна война. При един от опитите колайдерът стартира, но нещо експлодира и станцията е изхвърлена в паралелна реалност.
Сега…
Джей Джей е гений
Не кино гений, a маркетинг гений. Или поне лисица. И този му филм (той е продуцент) има хитра рекламна кампания. Ако се вярва на актьорите, те не са знаели какво снимат. Не са знаели, че филмът ще се казва The Cloverfield Paradox. Научават заглавието по телефона, часове преди Супербоул.
А по време на Супербоул, финалът на първенството на Националната футболна лига на САЩ, е излъчена единствената реклама. Която съобщава, че има такъв филм и зрителите могат да го гледат по Netflix, веднага след края на първенството.
Супербоул събира по около 100 милиона ТВ зрители годишно. Оказва се, че огромна част от тях наистина са сложили The Cloverfield Paradox 2018 в листата си от филми за гледане.
Защо така бе, Джей?
Причината за този ход, според запознати е, че Paramount Pictures осъзнават, че филмът е боклук и са похарчили едни $50 милиона, които няма да си върнат, ако стартира по кината.
Джей също го схваща и решава да изхвърли боклука към доверчивите ТВ зрители. С допълнителна инвестиция за реклама и помощта на Netflix, той отървава кожата.
Парадоксът
Парадокс е твърдение, което противоречи на интуитивната ни логика или възприемането ни за реалността, но е истина. Бихме го разбрали, ако го изследваме. Например „Трябва да затвориш очи, за да видиш“ или „Аз съм никой“, или класическите парадокси на Оруел – „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“ и „Войната е мир“.
Парадоксите могат да бъдат логически, философски, медицински, времеви или визуални. Не намерих нищо парадоксално в бълвоча от клишета и бъркоча от откраднати елементи от други фантастики.
Маркетинг-философски филмът е свързан с copy-paste образци като Life 2017 (Признак на живот), Passengers 2016 (Пасажери) и Oblivion 2013 (Забвение). Филми произведени на поточна линия.
Това е идеен миш-маш, каша от сцени, кадри, недоразвити герои. Гювеч от нормално и паранормално, наука, и псевдонаука. Мотивация на мистерията и мистификация на вече мотивираното.
Оказва се, че колайдерът е направил много (необясними) неща, но също е отворил портал от друго измерение към нашето и Земята е залята с чудовища, а може би и демони.
Това са идейни изрезки от In the Mouth of Madness 1994 (В бездната на лудостта), The Mist 2007 (Мъглата) и Pacific Rim 2013 (Огненият пръстен). И в трите се отваря проход към паралелни измерения, от които нахлуват ужаси.
Когато дори създателите на филма не знаят какво точно се случва и защо, тогава най-удобното маркетинг решение е да го наречете „парадокс“.
Откраднато е дори и Нещото – ръката от „Семейство Адамс“. Да. В сериозен фантастичен филм има ръка, която се разхожда наоколо. Това е оскърбление – не само към вниманието, интелекта и портфейла на зрителите, но и към достойнството на хората, които се опитват да разказват умни, увлекателни, творчески истории.
Мнението ми в едно изречение:
Мразя този филм, защото обичам филмите.