Отмъщение

Грайндхаус е клуб в София, но grindhouse е и американски филмов жанр. Включва елементи от хорър, екшън, фантастика, сюрреализъм, еротика, порнография и каквото си поискате. В ДНК-то му е бурлеската, карикатурата, пародията и екстраваганцата.

Първите грайндхаус кина често предлагали смесена програма от стриптийз и прожекция на филм. Бумът на жанра е през 70-те години на 20 век. Резултат е от икономическия натиск на телевизията над киното и масовото западане на малките, независими киносалони.

През 80-те и 90-те жанрът изпада в аритмия. Робърт Родригес и Куентин Тарантино провеждат дефибрилация. Филми като Desperado 1995 (Десперадо), From Dusk Till Dawn 1996 (От здрач до зори), Grindhouse 2007 (Бибрутално), Machete 2010 (Мачете) вдъхновяват множество други режисьори.

Появяват се Harry Brown 2009 (Хари Браун) – със сър Майкъл Кейн, Green Room 2015 (Зелената стая) – със сър Патрик Стюарт, Drive 2011 (Живот на скорост) – номиниран за Оскар, Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава) и вълна бизаро филми от Европа, Япония, Южна Корея, Израел.

Дали заради икономиката, дали заради хипстърията, но миналата година имаше кулминация от евтин шок и ужас. Пет от филмите дори влязоха в традиционния ни подбор.

Сега е време за Revenge 2017 (Отмъщение), френски грайндхаус, който се развива в Америка. Сценарист и режисьор е Корали Фарже. Тя – противно на мъдростта, сервира отмъщението горещо.

Традиционни филмови ценности като непредвидим сценарий, интересни характери и актьорско майсторство са пожертвани в името на секс и насилие.

Филмът използва толкова много кръв, че се налага на няколко пъти снимките да спират, докато се направи още.

Тогава, защо пишем за него?

Защото всичко друго е на макс. Корали си играе с камерата, която постоянно търси и намира интересна гледна точка.

Макро кадър на мравка, която е уцелена от капка кръв, зъби, които откъсват главата на шоколадово мече, голо тяло в рамка. Кадрирането е като за комикс.

Музиката е на макс, защото диджейът е на екстази. Цветовете също са на макс, изпържени са като за демо филмче на телевизор Samsung.

Костюмите, реквизитът, сетът и пейзажите са тук за голяма визуална оргия. Компания им правят абсурдът и хиперболата. Феминизмът също е тук, седи в ъгъла и се обажда на медиите, като старлетка, свършила парите за кока.

Когато нямаш големи идеали за обсъждане, остават ти малките удоволствия на косуматорството.

Мнението ми в едно изречение:

Предсказуем като смъртта, но обилно облят с малинов сироп и размазани вишни.

Свързани публикации:

Винсент и Рокси
Татко снима мръсни филми
Do the ultra-violent
Любимите филми на Куентин Тарантино