Единственото, което научаваме от историята е, че никога не се учим от нея. Сър Джон Глъб е воден от тази мисъл, докато разсъждава над цикличността в съществуването на всяка империя.
В есето си The Fate of Empires and Search for Survival, той анализира 11 империи – от Асирийската (859-612 пр. Хр.) до Британската (1700-1950 сл. Хр.). Намира общи модели в съществуването им.
Макар повечето империи да нямат официална дата за раждането и кончината си, продължителността им на живот е около 10 поколения. Приблизително 250 години.
Този период може да се раздели на шест стадия.
1. Време на заселване
2. Време на завоевания
3. Време на търговия
4. Време на изобилие
5. Време на интелекта
6. Време на декадентство
Всяко време има своите герои. Те са ценени и почитани, защото са движещата сила на обществото.
Всичко започва с малки, но смели стъпки. Навлизаме в тъмни гори, покоряваме обширни полета, преплуваме непознати морета. Откриваме и заселваме нови земи. Героите са пионерът, пътешественикът, заселникът, авантюристът.
Вторият етап от живота на империята е за сърцатия пълководец, жертвоготовния войник, опитния генерал. Те завоюват, защитават, укрепват и разширяват.
Военната сила продължава да е стълб и в третия етап, но в него се появява нова нужда – нуждата да правим пари. Финансовият баланс става по-важен от триумфа и славата. Това е време за вземане и даване, покупко-продажби, алъш-вериш. Водещи са търговецът, вносителят, износителят, спекулантът.
Времето на изобилие е време с нови герои. Богатството сякаш се прави само. Появяват се широки пътища, мостове, големи къщи, луксозни вили, имения, замъци. Героите са едрият собственик, строителят, инженерът, скулпторът, архитектът, фабрикантът, индустриалецът.
Времето на интелектуалците е време на философия и пацифизъм. Появяват се школи и училища, гимназии, академии, университети. Знанието блести повече от доспехите. Модерна е нова група хора. Тяхната работа не е да копаят, воюват или търгуват, а да мислят, пишат, спорят и изказват мнения.
Упадъкът на империята, независимо от културните различия, има едни и същи белези. Започва девалвация на валутата – разменните монети, които са стрували нещо, сега струват по-малко.
Армията все още е голяма, но е недисциплинирана и с нисък морал.
Цари корупция, комбинирана с показно богатство.
Песимизмът преобладава, обливан е от фриволност и материализъм. Обществото се хиперсексуализира. Да ядем, да пием, да се любим – утре ще му мислим. YOLO е преобладаващата философия.
Хлябът и зрелищата отвличат вниманието от надигащите се проблеми. Героите отново се променят. В своя упадък и римляни, и османци, и испанци, и британци ценят едни и същи знаменитости. Звезди и богаташи стават атлетите – гладиатори, ездачи, пехливани, спортисти.
Компания им правят танцьори, музиканти, актьори, циркаджии.
Фетишизирани са професии като бижутери, шивачи и особено готвачи. Ядене, пиене, секс, егоизъм и консумация, която причинява забрава са последните издихания на империята. А по границите се струпват гладни варвари.
Свързани публикации:
*John Glubb – The Fate of Empires and Search for Survival, Blackwood (Edinburgh), 1978.
Много добре казано и описано.
Благодаря.
Моля 🙂
Да, и оптимистично 🙂