Напоследък в офиса всеки петък се събираме да играем карти. Но това не са обичайните карти и играта не е белот, бридж или канаста.
Картите разказват истории, а играта се казва Dark stories.
Правилата са прости.
Играе се с тесте карти, от които се тегли само една. На лицето на всяка карта има илюстрация и кратък текст с ключови думи. На гърба е отговорът на загадката. Обикновено става въпрос за престъпление, убийство, обир, изневяра, бягство, корабокрушение, катастрофа.
Участниците избират един играч, който да изпълнява ролята на разказвач. Разказвачът прочита на останалите загадката от лицето на картата и им показва илюстрацията. Разказвачът е единственият, който знае цялата история, защото само той има право да прочете текста на гърба на картата. Другите трябва да открият отговора чрез серия от въпроси, на които разказвачът може да отговаря само с „Да“ и „Не“.
Целта на играта е да се разплете загадката. Разказвачът е един вид пазител на истината, останалите са в ролята на разследващи журналисти-детективи, които разкриват тайната му със силата на поразяващите си въпроси.
Те възпроизвеждат последователността на действията и така сглобяват историята, за да стигнат накрая до отговора – какво се е случило, защо се е случило, а понякога и къде.
The Ballad of Buster Scruggs 2018 прилича на Dark stories. Състои от шест кратки истории, всяка от които се развива в Дивия Запад. Това са шест чудесно илюстрирани карти, които моментално грабват вниманието, предизвикват въпроси и развихрят въображението.
В ролята на разказвача са братя Коен, които през цялото време карат зрителя да (си) задава въпроси. Те го изненадват, забавляват и замислят, но преди всичко чупят кино клишета.
Джоел и Итън са отколешни фенове на уестърните. И нищо чудно – Дивият запад е в ДНК-то им. Родени са в малко градче в Минесота и като нищо във вените им да тече каубойска кръв, примесена с конска урина и тютюн за дъвчене. Умелото жонглиране с жанра демонстрира дълбоки познания на уестърна от времето на нямото кино и емблематичния Джон Уейн, та чак до ренесанса му през 90-те години на миналия век с иронично героичния Клинт Истууд.
Баладата е едва вторият им филм на уестърн тематика след True Grit 2010 (Непреклонните). Но духът на уестърна витае в цялото им творчество. Усеща се в Raising Arizona 1987 (Да отгледаш Аризона), Fargo 1996 (Фарго), The Big Lebowski 1998 (Големият Лебовски) и най-вече в No country for old men 2007 (Няма място за старите кучета).
The Ballad of Buster Scruggs 2018 e сборник разкази за Дивия запад, антология на жанра, шест късометражни уестърн филма, събрани в един.
Този пикантен каубойски коктейл, обилно подправен с лютивия сос на (само)иронията, визуално наподобява театрален спектакъл с преднамерено ярките си декори и символичен мизансцен. Отчетливата му камерност на моноспектакъл учудващо успешно съжителства с изобилие от живописни пейзажи и пищни екстериорни сцени.
И понеже започнах това ревю с Dark stories, ще си позволя да вляза в ролята на разказвача и ще ви представя шестте истории-загадки изцяло в духа на играта. Няма страшно, няма спойлъри, само ключови думи за гъделичкане на любопитството.
История 1: прерия, ездач с приятен баритон, бар в нищото, барман с лош поглед, враждебни никога-невиждали-баня типове, градче, претъпкан saloon, картоиграчи, свада, дуел, човека с хармониката, смърт и ангел. Ирония, песен, Тим Блейк Нелсън.
История 2: банка насред полето, кладенец, каубой със звънтящи шпори, обир, тигани, кон и въже, правосъдие, индианци, пак въже, но без кон и пак правосъдие. Ирония, без песен, Джеймс Франко.
История 3: пътуващ театър, импресарио, актьор, представление, публика, пари, студ, пак представление, пак студ, път, мост, река, кокошка. Без ирония, без песен, Лиъм Нийсън.
История 4: красив пейзаж, река, пеперуди, сърна, бухал, златотърсач, копане и още копане, риба, яйца и пак копане, щастие, стрелба, възмездие. Ирония, песен, Том Уейтс.
История 5: керван в прерията, момиче, куче, двама каубои, дълг, предложение за брак, индианци, престрелка, един каубой и пак куче. Без ирония, без песен, Грейнджър Хайнс.
История 6: дилижанс, пътуване, нощ, разговор, спор, труп, хотел, кочияш. ИРОНИЯ, песен, Брендан Глийсън.
Ако искате да откриете отговорите, гледайте филма.
Мнението ми в едно изречение:
Гениално, кино, гледайте!
Напълно подкрепям мнението в едно изречение. Дори и без първата запетая пак ще го подкрепям.
Интересно ми е дали ще повлекат крак братята и Алфонсо Куарон с големи режисьори, снимащи на Netflix.
Ако Netflix продължат да пускат такива заглавия от точно такива режисьори, като нищо ще се откажа от лошите си навици да търся алтернативни методи да … стигна до тях 🙂