Как да сте по-малко жертва?

Насилието е навсякъде: на улицата, в офиса, в бара, у съседите, вкъщи. То ни привлича, плаши, пристрастява, забавлява. Затова е и в музиката, книгите, филмите, електронните игри – всяка вечер по телевизията.

Агресията е естествена част от човека. Тя, подобно на лекарство, е животоподдържаща, когато е в малки количества, а в големи – е отрова. Агресията може да бъде физическа или вербална, активна, или пасивна, директна, или индиректна.

Това са няколко сигнала, които хората хищници излъчват към хората жертви, преди да ги направят такива.

Принудително съюзяване

Е техника, която създава бързо, преждевременно доверие в ответната страна, като намира и подчертава общи качества, позиции, обстоятелства. Това са реплики, които скъсяват дистанцията и създават чувството, че сме едно, един отбор, един екип…

„И аз имам същата тениска“, „Виждам, че и ти си фен на…“, „Знам колко е трудно да…“, „Това ми е любимото място и на теб ли…“.

Многократното използване на НИЕ-форма спрямо потенциалната жертва е показателно. Така хищникът изолира жертвата от „другите“, от стадото. Създава чувството, че сме в една лодка и тази лодка потъва, или поне има пробойна. Досетете се за класическия въпрос на корумпиран катаджия: „И ‘ся к’о пра’им?“. Има проблем, но заедно – НИЕ, ще го решим.

Американските криминалисти често посочват „принудителното съюзяване“ като един от първите сигнали за опасност, когато жени биват заговаряни от непознати мъже в барове, дискотеки, в парка или на улицата.

Доброта

Добротата не е човешка даденост. Направени сме добри, заради система от награди и наказания. Добротата е стратегия. Инструмент, който ни помага да живеем по-лесно и комфортно. Удобно е да си благ, мек, отзивчив и добродушен. Особено ако живееш в малка общност, в която познаваш всички.

Но повечето от нас ежедневно комуникираме с множество практически анонимни индивиди. Много от тях се възползват от добротата, като я използват за камуфлаж на истинските си намерения.

Колкото по-добри сте, толкова по-трудно казвате „Не“. Ако искате да откажете нещо, откажете го – ясно и категорично. Това не е грубост. Моментът, в който превърнете „Не“-то в „Може би“ демонстрирате слабост, създавате възможност за преговори, които почти сигурно ще изгубите.

„Да те черпя едно сокче?“
„Не…“
„Айде де, само едно сокче.“
„Не. Не. Няма нужда“
Купува сокче и го слага пред нея. Тя отпива от сокчето.

Подробности

Преди години бях спрян от обезпокоен човек, който ми разказа драматична история, докато притеснено държеше пликче Billa. Пликчето беше пълно с документи, лекарства и даже истинска рентгенова снимка.

Дошъл в София от Русе за операция на сърцето. Тя се отложила, защото се оказало, че има болен мъдрец и има опасност от инфекция. Даже точно му дали лекарства – силни, скъпи антибиотици: „Тука от болницата, сега точно…“. Но трябвало да отиде на зъболекар, а и той скъп. Но намерил познат, който щял да му помогне, но му трябвало пари да стигне до там, а и за зъболекаря не му стигали 20-тина лева само…

Изслушах цялата история до края, защото исках да видя докъде ще стигне. Още в самото начало – докато бързо размаха рентгеновата снимка пред лицето ми, забелязах, че тя не е нито на гръден кош, нито на челюст. Беше на таз. Опаковката от „скъпите антибиотици“, които са му дали „сега точно“, беше полупразна.

Често, когато някой се опитва да ви измами ви затрупва с информация, която съдържа множество ярки подробности. Това се случва, защото лъжецът знае, че лъже и се опитва да направи историята правдоподобна в главата си. Затова не спира да бърбори и изстрелва детайл след детайл.

Рамкиране

Човекът с пликчето Billa използва и друга честа техника. Когато спрях ми каза: „Ох, бях сигурен, че няма да спрете за такъв като мене.“

Етикетите и рамкирането са брилянтен пасивно-агресивен начин да контролирате някого. Първо леко го обиждате. В случая аз съм човек от големия град, който не би спрял за малък човек в шуба от провинцията. После му давате шанс да докаже, че не е това, което си мислите, че е. В случая аз трябва да „помогна“, за да докажа, че не съм коравосърдечен.

„Твърде умен си, за да си говориш с някой като мен“, „Беше ме страх да те заговоря, защото имах чувството, че си арогантен“ и класиката – „Момичета като теб не си падат по момчета като мен“.

Услуга или подарък

Случвало ли се е да ви спрат на улицата и да ви мушнат нещо в ръцете – брошура, списание, книга, бисквита, цвете. Цветето е много удобно за тази цел – използва се от кришнари в Калифорния, проститутки-измамници в Китай, циганки гледачки пред „Александър Невски“. Когато някой ви подари нещо, автоматично ви програмира, чрез силата на реципрочността. Аз ти дадох нещо – сега ти ми дай. Задължен си ми.

Техниката е любима на някои НПО-та, които изпращат коледни картички до напълно непознати хора, чиято цел е получаването на дарение.

Много жени, които са жертви на домашно насилие споделят, че първоначално мъжът ги е отрупвал с подаръци и припрени, нетърсени услуги. „В началото не беше такъв. Беше грижовен. Още първия път, когато ми беше на гости видя, че нямам място за книгите и на следващия ден дойде и ми скова библиотека. Казах му, че не я искам. Но той просто си избра стена и я монтира“.

Непоискано обещание

Това е техника, която хищникът използва, за да адресира пораждащото се съмнение и недоверие у жертвата. Според специалисти като Гавин де Бекер, който интервюира десетки жертви на насилие: „Обещавам, че няма да те нараня“ – от мъж към жена, е един от най-надеждните сигнали, че предстои насилие.

„Обещавам, че ще ви оставя на мира, ако…“ означава, че няма да бъдете оставени на мира. Особено, ако направите нещото, което трябва да откупи спокойствието ви.

Преди време – докато вечеряхме с приятели, в ресторанта влезе жена, която застана до масата ни и започна да мрънка. Обеща, че ще спре, ако й дадем 2 лева. Не й дадохме. Тя отиде до съседна маса. Хората от масата се подчиниха. Тя започна да пищи и обеща, че ще си тръгне, ако й дадат още 5 лева. Когато сервитьорите се опитаха да я изведат навън, тя се развика, че я бият. И обеща, че няма да извика полиция, ако и дадат 10 лева.

„Само по още едно – обещавам“, „Обещавам – не лъжа“, „Обещавам, ще ви изпратя само до края на улицата“.

Ако искате да научите повече, прочетете книгите и изследванията на Gavin de Becker, Dr. John Monahan, Dr. Robert Cialdini, John Edward Douglas & Mark Olshaker. Можете да видите „на живо“ как действат част от тези техники във филма на Дейвид Мамет House of Games 1987.

Свързани публикации:

Контрол!

Какво е общото между бившите ви гаджета и съветската анимация?