Дейвид Финчър и Netflix ни предлагат анимация за възрастни. Де*а, колко е яка!
Колекцията от 18 разказа включва фантастика, фентъзи, ужаси, комедия и даже урок по еволюционна антропология.
Епизодите са под 20 минути и са дело на различни режисьори, сценаристи и аниматори. Във всяка серия има любов, смърт и/или роботи. А това са 5-те ми любими.
Обещавам, че няма да издам решаващи моменти от сюжетите.
When the Yogurt Took Over
Това е 6-и епизод, който е и най-кратък – 6 минути. Дело е на Blow Studio, чиято анимация напомня Pixar. Смешен анекдот, в който – поради човешка грешка, бактериите в киселото мляко развиват суперинтелект.
Алегория за нашите подозрения, съмнения и страхове относно изкуствения интелект и какво би направил с нас – по-глупавите му създатели.
The Witness
3-ти епизод е произведен от Pinkman. Жена става свидетел на убийство. Убиецът също я вижда. Започва бясно преследване из странно безлюден мегаполис.
Анимацията е съчетание от 3D, комикс и пънк стилистика, порно, и хиперкинетичното разстройство на личността. Авторите постигат реалистичен сюрреализъм, чиято основна тема е вечната повторяемост на живота. Това е загатнато още в началото на епизода, чрез символа на уроборос.
The Secret War
Последният 18-и епизод е на Digic Pictures. Взвод на Червената армия навлиза в мрачните гори на Сибир. Мъжете не преследват нацисти, а нещо по-зловещо.
Качеството на анимацията, особено на пейзажите, е изключително. Историята също я бива. През цялото време си мислех за Тунгуския метеорит, ще видите защо.
Sonnie’s Edge
Първи епизод от поредицата е на Blur Studio, които дават най-доброто от себе си. Виждаме бъдеще, в което хората организират гладиаторски войни с генетично моделирани чудовища. Нещо като Pokamon касапница, но с повече татуировки и секс.
Главният герой е Сони, тя контролира звяр, който е хуманоидна акула със змийска кожа, дълга опашка и пипала. Анимацията е зрелищна, но и предлага двоен обрат, който ще ви изненада.
Beyond the Aquila Rift
Екипажът на кораб наречен Синя гъска се изгубва във Вселената. Мястото, на което се събуждат е може би рай, а може би по-лошо от ад.
Unit Image е студиото, което произвежда 7-и епизод. Той – както и 14-и, са базирани на разкази на уелския фантаст Алистър Рейнолдс.
Историята спокойно може да стане филм и даже сериал. Ще ви побият тръпки. Както от сюжета, който е грижливо направен космически ужас, така и от реалистичната анимация. Текстурата на кожата на героите, косите, брадите, тъканите… всичко е плашещо истинско. Ако бях актьор, щях да съм притеснен.
Мнението ми в едно изречение:
Одобрявам и искам още.
Свързани публикации:
Най-добрият научнофантастичен филм
Взимайки синковеца от детската градина онзи ден, получих широка осмивка с остроумното (поне за него:) „тате ти си дъртак“. Изгледах първите 9 епизода, и наистина се чувствам, като дъртак. Приятно чувство ми остана само от трите робота и киселото мляко. Всичко друго (колкото и добре да е направено) ми се стори предвидимо и безмислено, но за сметка на това излишно пошло. А докато гледах Акила се чудих, какъв е смисъла да се постигне такъв реализъм с героите, като може да се направи и с истински…(но това да речем щото освен, че съм дъртак, явно съм и задръстен). А филм по темата има, и то доста по добър „Смъртоносен хоризонт“. Не знам, проблемът сигурно е в мен.
Да. Целевата аудитория със сигурност са геймъри.
Техническите постижения на анимацията със сигурност надвиват сюжетната дълбочина.