Най-добрият научнофантастичен филм

Да познаеш бъдещето, да прозреш утре е невъзможно. Много се опитват, повечето се провалят. Но е магия, когато се случи.

„Стоим на последния нос на брега на вековете!… Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното?“ – са думи от „Основание и манифест на футуризма“ на Филипо Томазо Маринети, публикуван през 1909.

Технологията е сърцето на фантастиката – особено научната. Киберпънк, стиймпънк, утопия, дистопия, пътуване в космоса – сънищата са различни, но винаги в границата на науката. Кой е най-добрият филмов оракул?

Blade Runner 1982 (Блейд Рънър)

Като цяло мрачният свят на Ридли Скот пропуска бъдещето: интернет, мобилни телефони, малки компютри, нанотехнология, нови материали, смъртта на хартията.

Филмът коментира климатичните промени и градската пренаселеност, но успеваемостта му по темата е същата като на Ал Гор. Демек, никаква. Не забравяйте, действието се развива сега – през 2019. Къде са летящите коли? А секс роботите?

В повечето фантастики можем да открием поне едно устройство, което е предвидено десетилетие или две преди да се появи. Но добрата футуристика вижда и социалния контекст, в който ще използваме технологията. По-лесно е да проектираш телефон без жица, по-трудно е да измислиш как би въздействал на всичко останало.

Blade Runner 1982 улучва видео разговорите. Показва праотецът на Skype. Филмът демонстрира отлично прозаичността на технологията. Тя става нещо нормално, делнично, тривиално. Не звучи Вагнер, когато някой от героите я използва, вали дъжд, а устройството е нацапано.

Minority Report 2002 (Специален доклад)

През 1999 Спилбър затваря в хотелска стая 15 звезди на науката. След три дни, те произвеждат 80 страници документ, който вещае 2054.

Екипът включва архитекти, биолози, инженери от MIT. Те са прави, че технологията, която ще гледаме, вече гледа, а и слуша нас. В резултат всеки ден пред очите ни се сервират прецизно таргетирани реклами. Потребителският интерфейс базиран на жестове също е действителност, както и технологията за разпознаване на лица.

Star Trek (Стар Трек)

Сър Патрик Стюарт разказва, че загубил косата си, когато бил на 19. Край. Всичко приключи – помислил си той.

Плешивостта му е тема и на първата пресконференция за Star Trek: The Next Generation 1987-1994. Журналист попитал създателя на поредицата Джийн Родънбери: През 24 век със сигурност ще има лекарство за плешивостта. Защо тогава избрахте плешив актьор за главната роля? Без да се бави Родънбери отговорил: Не. През 24 век на никой няма да му пука за това.

Star Trek е добър в предсказването на бъдещето. Дори ще кажа, че е по-добър от Star Wars. Преди време разгорещено спорихме с приятели по темата. Накрая се съгласихме, че Star Wars e фентъзи.

Емблематичните попадения на трек екипа включват: мобилния телефон, таблета, видео чата, гласовото активиране, виртуалната реалност, универсалния преводач, който все още е по-добър от Google Translate.

Една от любимите ми технологии, която бих искал да имаме е медицинският скенер. Представете си свят с мигновени диагнози и без лекарски грешки. Мечтата е толкова привлекателна, че помогна на Елизабет Холмс да стане най-младата жена милиардер. Доскоро футуристичната й компания Theranos обещаваше нещо подобно, но се оказа измама, която завлече инвеститорите с $800 милиона.

Квантовата телепортация също е реалност. Можем да телепортираме фотони на разстояние 1400 километра. Но преместването на хора – със скоростта на светлината, все още е химера.

Demolition Man 1993 (Разрушителят)

Лъскав екшън със Силвестър Сталоун или най-добрата научна фантастика, правена последните 25 години?

Контрол, чрез използване на биометрични данни, таблети, видео разговори, гласови команди, електрошоково оръжие, автономни автомобили, виртуална порнография и дори политическата кариера на Арнолд Шварценегер. Този филм бележи само 10-ки.

Но Demolition Man 1993 има и много правдиво предчувствие за това, което вече се случва с обществото. Преди 26 години предугажда инфантилната свръхчувствителност, публичната изолация на инакомислещите, законите регулиращи съдържанието на сол и мазнина в храните, веганите, забраната на самозащитата.

Във филма има глоби за политически некоректни изказвания, дефинирани като: language violation. Днес социалните медии използват terms of service violation за същото, а Китай вече прилага система с кредити за правилно и неправилно поведение.

Harrison Bergeron 1995 (Харисън Бержерон)

Бъдещето, към което вървим. Описано е от антрополог по образование и писател по призвание на име Кърт Вонегът.

Разказът „Харисън Бержерон“ е написан през 1961 и започва така:

„Годината беше 2081-а и най-накрая всички бяха равни. Бяха равни не само пред Бога и законите. Бяха равни във всяко едно отношение. Никой не беше по-умен от никой друг. Никой не изглеждаше по-добре от никой друг. Никой не беше по-силен и по-бърз от никой друг.“*

Едноименният ТВ филм изгражда свят, в който държавата налага егалитаризъм. Следствие от Втората американска гражданска война.

Технологиите и роботизацията създават общество от високоинтелигентно малцинство, което има всичко и нискоинтелигентно мнозинство, което остава без работа. Не всички можем да сме инженери в Microsoft или програмисти в Google. Повечето можем да бъдем заменени от машини – още сега.

Мнозинството се вдига на бунт. Избира всички да са посредствени. Красивите слагат маски, за да не потискат грозните. Силните носят допълнителни тежести, за да не дразнят слабите. Всички за закичени с диадеми, които равняват IQ-то им до 100 – перфектната среда. Учениците копнеят да имат „Добър 4“. Пращат ги на лекар, ако имат „Отличен 6“. Да си умен е обидно и опасно. Забранено е да изпитваш удоволствие, защото това може да натъжи околните.

В света на Harrison Bergeron 1995 все още има бордеи. Мъжете плащат, за да се срещат с жени. Жени, които са чели Шекспир или играят шах. Мястото прилича на Америка от 50-те, защото това е времето, когато американците били най-щастливи. Но до голяма степен е нещастието на Twitter през 2019. Всички трябва да мислят еднакво, да се възмущават еднакво, да копнеят и зоват публични наказания – порицание, разоряване, лоботомия, убийство.

Научната фантастика е увличаща пресечна точка на познатото и непознатото, на възможното, и невъзможното, на средата, и човешкия характер. Това, което сме и това, което можем да бъдем.

---

*„Харисън Бержерон“ – превод Владимир Германов