Макар вероятно голяма част от родените след края на 90-те да го разпознават единствено като смешния дундьо с вид на застаряващ Карлсон на покрива от рекламата на Snickers „Не си ти, когато си гладен“, той е много повече от това.
Сър Елтън Джон е велик музикант, гениален композитор, виртуозен пианист и харизматичен шоумен. Елтън Джон е жива легенда. Като Клинт Истууд, Мик Джагър и Лили Иванова.
И да, понякога си струва човек да се разходи до мола – този порочен храм на консуматорското общество. Но не, за да трупа вредни калории и букет от Е-та във фууд корта, а за да отиде на кино.
И този път за разнообразие и по изключение да избере Rocketman 2019 (Рокетмен), вместо да хрупа пуканки в транс на поредната визуална вакханалия на Marvel, която е лишена от смисъл, но затова пък е натъпкана със CGI.
Rocketman 2019 не може да се похвали със зрелищно 3D, но може да се похвали със смисъл и красота. Rocketman 2019 е мюзикъл, без излишно протяжни диалози, статични кадри и без грам скука.
120 минути без нито веднъж да си погледна часовника, без дори за миг да се изкуша да си поровя в телефона. Пълен кеф!
Филмът въздейства на тялото и сърцето, кара те да се разкършиш без непременно да те разтърси душевно. Лично аз на два-три пъти едва не се разплаках. Безспорно сантиментален на моменти, но без да стига до блудкава мелодрама.
И да, Rocketman 2019 е (поне) два пъти по-добър от Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия).
Британският режисьор Декстър Флечър доказа, че когато му бъде поверен цял филм се справя по-добре отколкото, когато му се налага да довършва нечий чужд проект.
Това се случи с Bohemian Rhapsody 2018. След скандала за сексуален тормоз, титулярният режисьор Браян Сингър бе уволнен и Флечър се включи буквално на финалната права. И както казва старата поговорка: „Много баби – хилаво дете“, Bohemian Rhapsody 2018 се сдоби с главозамайващ бокс офис, но с доста спорни художествени качества.
Rocketman 2019 далеч превъзхожда миналогодишния си роднина. Ето защо:
Клишето се превръща в гурме, когато е поднесено по подходящ начин
Животът на звездите, общо взето, е клише, банална история, до болка изтъркан сюжет.
Това клише експлоатира и Rocketman 2019. Малкият Реджи Дуайт започва от нулата – средностатистическо английско семейство от предградията, хроничен дефицит на родителска любов, тлеещ скрит талант, маскиран зад дълбоко интровертна и чувствителна външност.
И в един момент, в разгара на бунтовните тийнеджърски години, бум-бам-тряс!
Изпод неугледната провинциална обвивка се излюпва дръзкият, егоцентричен образ на бъдеща звезда! Следват пари, слава, секс, наркотици, рокендрол, предателство, самота, катарзис, осъзнаване, трансформация, изкупление.
Тежко клише, трябва да признаем, но сервирано с вкус, подправено с щипка самоирония и обилно полято с прекрасна музика и хореография.
Не биография, а приказка
Режисьорът недвусмислено подсказва на зрителя, че това не е биографичен филм и историята не проследява хронологично живота на Елтън Джон.
Има една чудесна сцена, например, в която младият музикант изнася първия си концерт в Щатите и изпълнява знаменитата Crocodile rock. Докато пее, той буквално полита във въздуха, а заедно с него полита и публиката. Всички левитират в екстаз на крилете на музиката.
Флечър ни намигва: „Това е приказка, потопете се в нея. Не ровете за достоверността на дати и събития, отпуснете се и се наслаждавайте.“
Самият Елтън Джон заедно със съпруга си Дейвид Фърниш са продуценти на продукцията. „Не всичко се случи точно така, но общо взето всичко е истина“, казва Елтън по повод на филма. И аз му вярвам.
Мюзикъл, а не имитация на концерт
И тук Rocketman 2019 отбелязва точка пред Bohemian Rhapsody 2018. Докато там се опитваха да пресъздадат реални събития и концерти на Куин, тук никой не си прави излишен труд да бъде документално достоверен. И няма нужда. Това е мюзикъл-приказка.
Песните на тандема Елтън Джон и Бърни Топин са двигателят на сюжета. Всички използвани парчета са на място, текстовете им разказват история, движат действието и определят ритъма.
Всеки път, когато героите запеят (а те почти всички пеят), това или прави преход от една сцена в друга или бележи важен момент във фабулата, или илюстрира душевното състояние на героя.
Младият британец Тарън Еджъртън, който играе Елтън Джон, буквално изпява живота му. Казвам буквално, защото той наистина пее. За разлика от Bohemian Rhapsody 2018, където Рами Малек е буфосинхронист, тук актьорът изпълнява песните със собствения си глас. Което допълнително подсилва внушението, че гледаме интерпретация, а не имитация, художествена измислица (базирана на действителни факти), а не документалистика.
Тарън има бъдеще. Нищо чудно да се сдобие с номинация за Оскар. Награда едва ли, но номинация със сигурност.
В ролята на Бърни Тоупин (текстописеца на Елтън и негова творческа половинка) се изявява Джейми Бел (по-известен като момчето-балетист от „Били Елиът“). Прекрасно изпълнение, органично и въздействащо, което отново включва пеене. И да, отново самият Джейми Бел изпълнява песните.
Казвам ви, музиката е сърцето на филма, негов двигател и ракета носител.
За хомосексуализма искрено и лично
Днес сър Елтън Джон е щастливо омъжен с две осиновени деца. О, да, невръстният Реджи Дуайт и изгряващата звезда Елтън Джон са изстрадали своята хомосексуалност. И да, това не е спестено във филма. Тъкмо напротив. И отново без фалш, без излишно героизиране, без насилена мелодрама.
В една сцена от филма, когато, вече известният, Елтън признава на майка си, че е хомо, тя му казва: „Никога няма да бъдеш истински обичан.“ Животът на възрастния Елтън опровергава думите на майка му.
Rocketman 2019, ако щете, е урок и за това. Хомосексуалните не са по-различни от останалите хора. Всички заслужаваме да бъдем обичани. Никой не заслужава да бъде дискриминиран.
Много често различните хора се гениални. Приемайте различните хора, обичайте ги. Талантът е ракета носител, любовта е ракета носител. Гледайте филма, слушайте музиката, отворете сърцата си.
P.S. На 13 юни 2010 г. сър Елтън Джон изнесе концерт в София на стадион Локомотив. Онези от вас, които са присъствали, може би си спомнят, че беше облечен с черно сако с бродирана ракета и надпис Rocketman на гърба.
И аз бях там, и аз летях.
Вчера гледах филма. Емоционален катарзис душевен оргазъм. Мисля днес да отида да го гледам отново.
И аз се изкушавам да го гледам (поне) още веднъж 🙂