Жокера

„Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда“.

Ницше, „Тъй рече Заратустра“

Жокер? Кой Жокер?

Сянката на Батман, антитеза, Ин на неговия Ян. Жокерът има различни имена, различно минало и диагнози. Пресъздаван е по различни начини.

Гласът на Марк Хамил е квинтесенция на анимационната версия. Високото кикотене – като на хиена, е негова запазена марка. Този Жокер е зъл, но забавен престъпен шут. Жокерът на Джак Никълсън е филм ноар, маниакален, енергичен, шумен, хиперболичен, секси – с половинметров револвер в гащите.

Повечето от нас се съгласиха, че след Хийт Леджър героят е изчерпан. Това е окончателният Жокер. Финалният. Изкусителен, харизматично-анархичен антигерой, който превзема филма и се нанася завинаги в представата ни за образа. Жокерът на Джаред Лето само го потвърди.

Тод Филипс и Хоакин Финикс желаят да ни опровергаят.

Вярвам във Финикс. Той избира тихи, мрачни герои, които често правят поне половината от филма.

Но не залагах на Филипс. Изобщо. Перла в режисьорската му кариера е поредицата The Hangover (Последният ергенски запой). Летвата не е висока, даже си е ниска.

Joker 2019 (Жокера) започва със смях. Странен смях. Избор и решение на актьора. Комбинация от кикот, мъчителна кашлица и плач. В началото ме дразнеше, но с развитието на филма смехът-ридание придоби смисъл.

ДНК-то му идва от комикса The Killing Joke на Алън Мур. Писали сме за Мур, кръстникът на добрите комикси. Неговият Жокер мечтае да стане стендъп комик, но животът е на друго мнение и пикае върху мечтите му.

Прочитът на Тод Филипс е под силното влияние и на друг творец – Мартин Скорсезе. И особено два негови филма. В Жокера има следи от Травис Бикъл, Taxi Driver 1976 (Шофьор на такси)…

И цели късове от Рупърт Пъпкин, лишеният от талант, но изпълнен с налудни мечти за слава комик в The King of Comedy 1982 (Кралят на комедията). Жокерът започва там, където Пъпкин свършва.

Филмът е пълен с реверанси и homage моменти. Един от тях е Робърт Де Ниро, който е в ролята на Мъри Франклин, водещ на вечерно комедийно шоу и кумир на бъдещия Жокер.

Миналата седмица Скорсезе разбуни духовете. Каза, че филмите по комикси на Marvel не са кино – в смисъла на Cinema. Мисля, че е прав. В тях няма нищо творческо, оригинално, смело, иновативно, различно. Те са поточна линия. Скорсезе ги нарече „увеселителни паркове“.

Сякаш предвкусвайки мнението на кумира си Тод Филипс прави филм по комикс, който не иска да е увеселителен парк.

Атмосферата е мрачна, тъжна, тягостна. Градът е затънал в смет, заради стачка на боклукчиите. Готъм е Ню Йорк от 70-те – бедност, престъпност, деградация и цялостен колапс.

В центъра е характеровото изследване на Артър Флек, самотен мъж, който живее в малък апартамент с болната си майка. Артър има психично заболяване, което е неясно. Комбинация на клинична депресия, нарцистично личностово разстройство и псевдобулбарен ефект в следствие на мозъчна травма. Последното означава, че са прекъснати мозъчни връзки, което причинява внезапни, неконтролируеми изблици на плач или смях.

Артър взима множество лекарства, страничен ефект е загубата на тегло. Голото му тяло е мини Хелоуин.

Въздействащо решение е хореографията на героя. Жокерът танцува или поне се движи флуидно. Вместо думи или поради трудността да ги изрича, той изпълнява ритуален танц, пантомима, която изразява емоцията, която изпитва. Добро попадение.

Артър Флек е един от многото отпадъци, които вятърът носи по улицата. Клоун под наем, без приятели, без контакти и без усет за смешното. Този Жокер не е тук да очарова, той е за съжаляване, съдбата му е опустошителна.

Филмът предлага не един и два страхотни кадъра, а също радва с липсата на гадно, пластмасово 3D. Това ще му помогне с остаряването. Може да го гледате отново веднага или след 5 години. Саундтракът също си го бива.

Ще сбъркате, ако си помислите, че сърцето на Joker 2019 е социалният коментар. Ако гледате филма с политически нагон в душата, можете да видите или плутократ-капиталист, който третира хората като роби (Томас Уейн), или стадо от жертви болшевики, което не поема отговорност за действията си (жителите на града).

Зрителите остават в мъгла, относно мотивацията на героите, защото фокусът е липсата на разбиране за света, за останалите хора. Joker 2019 е вик за повече емпатия. Макар да тънете в боклуци, не бъдете боклуци и не приемайте другите автоматично за такива.

Мнението ми в едно изречение:

Нужна глътка свеж въздух в баналната миазма на жанра.

Свързани публикации:

Christine 2016