Feel-good филмите на 2019

“Feel-good movie” е филм, чиято гледна точка е позитивна и оптимистична. Целта е да изпитвате лекота, доволство, радост, щастие.

Определянето на филми като “feel-good” е редукционизъм, защото унищожава жанровата категоризация. Подредбата им по сюжет, стилистика, тематичен обхват.

Американските критици обаче започват да използват словосъчетанието масово, още през ’70-те години на 20 век. Повратна точка за “feel-good” киното е Rocky 1976, спортната драма за измисления боксьор Роки Балбоа.

Най-често “feel-good” характеризира романтични комедии и мюзикъли. Но етикетът се използва за разнообразни заглавия: крими-комедии, пародии, анимации, биографии, даже ужаси или фентъзи.

Смята се, че щастливият край – “happy ending”, не е синоним на “feel good”. Това са различни неща. Щастливият край може да е награда на иначе сериозно, страшно, тъжно, драматично двучасово пътешествие.

Критиците често са скептични, даже войнствени към “feel good” филмите. Наричат ги: „наивни“, „инфантилни“, „обида към човешкия интелект“.

Но “feel good” работи, въпреки мръщенето и пуфтенето. Чиклит литературата има своя секция във всяка книжарница. Pixar дължи всичко на “feel-good” анимациите. YouTube се оценява на $100 милиарда. Голяма част от тази стойност са клиповете с бебета, котенца и кученца.

Майстори на “feel good” са американците.

Макар да е френски The Intouchables 2011 (Недосегаемите) следва американска формула на успеха: типична “buddy” комедия, подсладена с R&B, поп и соул. The Upside 2017 е ненужният американски римейк с Кевин Харт и Брайън Кранстън. Немският Soul Kitchen 2009 (Храна за душата) – на Фатих Акин, е друг подобен пример.

Лидери в Европа са британците.

Успехът зависи от правилното дозиране на сантиментите. Хората от мъгливия остров сякаш знаят колко струни на душата да опънат и кои копчетата на мозъка да натиснат, за да предизвикат мимолетно усещане за топлина, уют и вътрешна Коледа.

Основен двигател на британската “feel good” индустрия е мисловният тръст около сценариста и режисьор Ричард Къртис. Тази година той ни предложи Yesterday 2019 (Вчера си е за вчера). Сценарият е на Къртис, режисурата на Дани Бойл.

Както повечето филми в днешния пост, той няма да попадне в селекцията от най-добри за 2019. Yesterday 2019 е като четвъртък – не е понеделник, но не е и събота.

Следва рецептата на манджата Mamma Mia!. Този път ракета носител не са хитовете на АББА, а на Бийтълс. Легендарната група е изтрита от световната история и паметта на хората, след космически феномен. Единствено главният герой – Джак Малик, си спомня за тях. Той става рок звезда, използвайки магията на четиримата от Ливърпул. Няма нищо изпъкващо, освен идеята да напишете Beatles в Google и да получите за резултат единствено бръмбари.

Част от Киномания 2019 е Blinded by the Light 2019 (Заслепен от светлината), филм на Гуриндер Чада.

Главният герой е пакистанеца Джавед, който е разкъсван между традиционното си семейство и жаждата да бъде модерен британец в мултикултурния Лутън през ’80-те. Всичко се променя, когато приятел му дава касетка на Брус Спрингстийн.

Да покажеш твореца, чрез творчеството и ефекта му върху феновете е оригинален подход. Оригинален е подходът, но пълнежът е “feel good” клиширанa носталгия.

Подобна хрисимост и ПР-стерилност имаше в Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия), миналата година. В Prozekcia имахме твърдо съгласие по този въпрос, но това не спря филма да спечели 4 награди Оскар и над $900 милиона.

Rocketman 2019 (Рокетмен) пък разказа живота на Елтън Джон. Rozix много хареса приказката-мюзикъл на британския режисьор Декстър Флечър. Тя призова всичките ни читатели да го гледат, но това не подейства толкова, защото филмът спечели 5 пъти по-малко пари.

Личният ми “feel good” избор за тази година е Wild Rose 2018 (Дива роза). Том Харпър и Никол Тейлър ни представят „Роки история“ за 23-годишна самотна майка, която мечтае да стане кънтри звезда. Проблемът е, че е прясно излязла от затвора и… живее в Шотландия. Разстоянието между Глазгоу и Нашвил е над 6300 км.

Феноменална в главната роля е певицата и актриса Джеси Бъкли. Саундтракът включва както кавъри, така и оригинални песни, които са написани за филма. Свежо, на фона на постоянния плейбек, който гледаме.

Джеси Бъкли влива човещина и в друг филм от тазгодишната Киномания – Judy 2019 (Джуди). Животът на Джуди Гарланд не е за този пост, но трябва да отбележим подготвеното изпълнение на Рене Зелуегър, което вече привлича награди и номинации.

Отново музика, но като илюстрация на приятелство ни предложи Green Book 2018 (Зелената книга).

Сносен филм, изнесен от силата на актьорските мускули на Махершала Али и Виго Мортенсен. Първият спечели Оскар за най-добра мъжа поддържаща роля, а вторият номинация за главна роля. Филмът бе определен от Академията за най-добър тази година. Странно решението, но приемливо, когато знаем, че сред кандидатите бяха Black Panther 2018 (Черната пантера) и “feel good” дъвката A Star is Born 2018 (Роди се звезда).

Fighting With My Family 2019 (Семейни кютеци) едва ли ще вземе Оскар през 2020, но кой знае. В главната роля е Флорънс Пю. Влюбен съм в нея – още от Lady Macbeth 2016 (Лейди Макбет).

Спортната, биографична комедия от Стивън Мърчант, разказва за Сарая-Джейд Бевис, известна в кеч средите като Пейдж. Английската шампионка започва пътят си към славата в Америка от бедните квартали на Норич.

Downton Abbey 2019 (Имението Даунтън), базиран на едноименния ТВ сериал, демонстрира за пореден път изкусното си умение да създава елегантни събития от иначе пълната си безсъбитийност. 

За край – началото на голямото завръщане на Еди Мърфи. Dolemite Is My Name 2019 (Казвам се Долемайт) е “feel good” биографична комедия за бащата на рапа – комикът Руди Рей Мур и неговото алтер его – Долемайт, сутеньорът с голяма уста.

Мур е един от личните герои на Мърфи. Това е филм, който Еди иска да направи от 20 години. А също е и най-добрата му роля, след Аксел Фоули, ченгето от Бевърли Хилс. Мърфи е плънката на баницата, шкембето в чорбата и голямата мая в козунака. Може би Долемайт би казал нещо подобно, ако беше българин.

Свързани публикации:

Как глобализацията прецакa филмите?
Победители без Оскар
Победени с Оскар