Bombshell 2019 (Бомба със закъснител) е измислена история – по истински случай, за жените, които слагат край на царуването на Роджър Ейлс във Fox News.
Заглавието е игра на думи. Bombshell означава бомба, а в случая скандал, но и „секс бомба“. Жената, която възпламенява сърцата и експлодира либидото, когато се „приземи“ в стаята. Етимологията на думата започва с Рита Хейуърт, чието лице е рисувано върху бомби, през Втората световна война.
Фокус на филма са трите му героини: напълно истинските ТВ водещи Меган Кели (Шарлиз Терон) и Гретчен Карлсън (Никол Кидман), и напълно измислената Кайла Посписил (Марго Роби).
Основният, но не единствен, конфликт е между жените и Ейлс, който бива обвиняван в сексуален тормоз още през ’80-те години на 20 век. Филмът се опитва да изобличи цялостното устройство на неговата институция. Тихо братство, в което костюмирани мъже си намигат съучастнически, когато покрай тях мине поредната красива, нова колежка в къса пола.
Зарядът на Bombshell 2019 са трите актриси, както и екипът по прически и грим. За пореден път Шарлиз Терон е неузнаваема, тя е клонинг на Меган Кели. Копие, което улавя мимики, жестове и детайли като начинът, по който Кели диша или мига. Терон ксерокопира героинята си, което доведе обяснима номинация за Оскар.
Другата номинация е за Марго Роби, чиято героиня е събирателен образ. Тя е всички красиви, простодушни, но амбициозни момичета, които биват офертирани, опипвани, одумвани, повишавани и уволнявани в организации водени от нагона на своите мазни вождове, мачо началници, комплексирани лидери.
Режисьорът Джей Роуч избира форма, позната ни от The Big Short 2015 (Големият залог), серия от бързи сцени, смесица от истина и измислица, които тичат напред-назад из времето, но закърпени заедно трябва да направят едно. Не се получава.
Мой любим новинарски филми е Network 1976 (Телевизионна мрежа). В сравнение с него Bombshell 2019 мъжди и бледнее. Написан е несръчно – като сцени и диалози. Героите са надраскани набързо, без яркост и дълбочина. Те са твърде много и твърде истински, за да имаме време да харесаме този им вариант. Всичкото създава впечатление за телевизионна екранизация от 90-те
Филмът е съвкупност от неизяснени цели. Препуска през множество PowerPoint точки, които желае да покрие. Една от тях е политическа. Трябва да заклейми Fox News, ТВ канала създаден да продава своя версия на истината на консервативно настроеното население в САЩ.
Голямата ирония е, че Bombshell 2019 прави същото – опитва се да произведе злато от скандала. Да претопи истината в своя отливка, която подозрително има формата на Оскар. Да, Bombshell 2019 е един от тези филми – стръв за Оскар. В официалния си YouTube канал самата Меган Кели разказва, че има момент, който я е разплакал, но има и сцени, които са пълен bullshit.
Rozix и още три зрителки ми казаха, че телевизионният мини сериал The Loudest Voice 2019, който е за същия скандал, е доста по-добър.
Главният герой в Richard Jewell 2019 (Случаят Ричард Джуъл), последният филм на Клинт Истууд, е скромен охранител с голямо тяло и още по-голямо сърце.
Ричард открива бомба, по време на концерт от програмата на Летните олимпийски игри в Атланта, през 1996. През първите три дни след инцидента, който отнема два човешки живота, Ричард е извисен до национален герой. Действията му спасяват стотици хора. Спомням си репортажите на CNN.
Следващите 80 дни, той е основен заподозрян за бомбения атентат. ФБР и медиите обаче го съдят и публично „екзекутират“ – без доказателства.
Richard Jewell 2019 е по-добрият филм, но не е съвършен. Би имал полза от по-бързо темпо и режисьорски ентусиазъм, но хей – Клинт е на 89 години и още го може. A Кати Бейтс, която играе майката на Джуъл, е на 71 и спечели 4-та си номинация за Оскар.
Голяма липса сред Оскар селекцията тази година е Пол Уолтър Хаузър, който е в главната роля. Той е перфектен като хрисим, наивен, интелектуално бавен, но добродушен мъж, който няма почти нищо, но губи и него.
Искате да го прегърнете и потупате по големия гръб, на който пише Security. Хаузър заслужава номинацията, дори и само заради предпоследната си сцена, която е покъртителна.
Мнението ми в едно изречение:
Два филма за медиите, които имат силата да вменят вина на невинните и оневинят виновните.
Свързани публикации: