Най-лошите филми, които гледах през 2019

Добрата новина. Нека да започнем с нея.

2019 не е най-слабата кино година, ако се доверим на личната ми статистика в IMDB. Тя е на пред-пред-пред-пред-предпоследно място с рейтинг 6 от 10. А още по-хубавото е, че 2019 е по-силна от 2018. Това е почти оптимизъм.

През 2019 се пазих от откровено лошите филми, които понякога гледам като форма на отрезвителен мазохизъм или тема за разговор.

Пропуснах скверните анимации. Спестих си Cats 2019 (Котките), защото имат вид на кошмар по „Островът на доктор Моро“. Престорих се, че последният терминатор не съществува. Пренебрегнах и култовия гаден филм на годината – The Fanatic 2019.

Но гледах това.

Velvet Buzzsaw 2019

Филмът се наслаждава на подигравките си с претенциозните, повърхностни и меркантилни арт среди. Но емулсията между хорър и сатира не се получава изобщо.

Serenity 2019 (Фатално затишие)

Популярната култура проповядва, че амбицията е по-важна от таланта. Това е доказателство, че не е. Най-амбициозният провал на годината.

Miss Bala 2019 (Мис Бала)

Слаб и ненужен римейк на едноименната мексиканска крими-драма. Двойникът, макар по-цветен и скъп, превръща реалистичните проблеми на оригинала в реквизит на треторазряден екшън.

Ревюто на оригиналния филм е тук: Miss Bala 2011

Red Joan 2018 (Червената Джоан)

Каква загуба на време за зрителите, но и за Джуди Денч. Разхищение на талант, което не може да бъде простено.

Rambo Last Blood 2019 (Рамбо V)

Защо? Защо?! Защо! Защо бе, Силвестре, защо?! Последният Рамбо – от 2008-а, беше толкова уместен край на всичко. „Да се изакаш на метеното“ е казано за такива ситуации.

Men in Black: International 2019 (Мъже в черно: Глобална заплаха)

Безлично, бездушно, бездарно продължение на историята за мъжете в черно. Лишено от автентичността, хумора и химията на оригинала. Пример за скапващото въздействие на глобализацията в киното.

The Hustle 2019 (Мошенички от класа)

Ако посредствеността има измерения, този филм минава през повечето, докато се опитва да оправдае хонорарите на екипа. Римейк на класическата комедия Dirty Rotten Scoundrels 1988 (От мошеник нагоре) със Стийв Мартин и Майкъл Кейн. Мисля, че и на жените вече им се гади от преправянето на яки филми с мъже в посредствени филми с жени.

Gemini Man 2019 (Близнакът)

Ех, камерата. Ох, 3D-то. Уф, ефектите. Леле, сценарият. *БА СИ, СЦЕНАРИЯ!!! Абе, фиаско.

Holmes & Watson 2018 (Холмс и Уотсън)

Неописуемо лош филм. Палячовщина, която е феноменално лишена от комичност, шеговитост, закачливост, духовитост или обикновена подигравателност. Хумористична импотентност във всяка посока.

Drunk Parents 2019 (Пияни родители)

Fremdschämen е немската дума, която описва пренесения срам, който човек изпитва от действията на други хора, които оценяват поведението си като адекватно.

Изпитвам масивен пристъп на fremdschämen за Алек Болдуин. Актьорът има 4-5 култови роли в киното, но не си спомням да е избирал нещо толкова слабо. Срам ме е, но не чак толкова, за Салма Хайек. Добре, че е омъжена за милиардер, щеше да умре от глад, ако караше на такива филми. Срам ме е и за себе си, че отделих минути на този позор.

Свързани публикации:

Финансовите кино провали на 2019
Най-лошите филми, които гледах през 2018