Дали нещо ще ви разсмее, зависи от много фактори – възраст, култура, темперамент, интелект, образованост, контекст.
Терминът deadpan става актуален през 20-те годинин на 20 век, заради театъра и киното. Комбинация е между две думи: dead – мъртъв и жаргонното pan – мутра, лице. Гангстерите го използват за условията на полицейски разпит, когато трябва да извадиш deadpan – мъртво лице.
В контекста на комедията deadpan е безизразното, безчувственото, безразличното и безучастното доставяне на репликата, подигравката, иронията. Нещата са по-смешни, защото са лишени от емоция и палячовщина.
Тишината е за боговете
Първият комик, който постига световен успех с deadpan е Бъстър Кийтън. Цялата кариера на Великото каменно лице е водена от силен творчески инстинкт. Той забелязва – още като дете, че хората реагират по-бурно, когато героят не жестикулира, а стоически понася ситуацията. Тишината е за боговете – по-късно ще каже Кийтън – маймуните бръщолевят.
Кийтън съчетава своя deadpan с пантомима и физически хумор. Това не означава, че deadpan е жанр, той е тактика, стил за доставяне на шегата.
Един от любимите ми комици за всички времена е Стивън Райт, амалгама от апатично изражение, сюрреализъм и парадокси. Британският гений Стюарт Ли е майстор на деконструкцията и мета хумора, но те нямат масовата привлекателност на житейските глуми от Джим Гафиган, който също е deadpan.
Характерите
Те правят гномичен, саркастичен, но в дъното си горчив коментар за ситуацията. Защото имат способността да виждат недостатъците, пропуските, грешките, пукнатините и дупките на живота. Те са реалистите и често единствените нормални в стаята.
Британският deadpan се отличава със завишеното ниво на язвителност, хапливост и цялостна мизантропия.
Киселият мърморко Бърнард Блек – от култовия Black books 2000-2004, е добър пример. Въпреки че е заобиколен от няколко оптимистични характера, които успяват да го извадят от асоциалната му скривалище, Бърнард винаги се връща в първоначалното си състояние на циничен хаос и нихилистична занемареност.
Американските deadpan герои често са по-глуповати, но и по-хуманни. Повечето характери на Лесли Нилсен са дураци, които са напълно нехайни за цялостната ситуация.
Такъв е и героят на Лоис Си Кей в Louie 2010-2015 – лековерен, нелеп, блуждаещ, житейски импотентен индивид. Силата му е в това, че е истински, създаден с емпатия.
Жените
Deadpan е стил, доминиран от мъже. Може би за тях е по-лесно да бъдат невъзмутими, индиферентни, равнодушно инертни. Когато го правят жени е по-забележимо. Макар да изиграва монолозите си с лека усмивка, Рита Ръднър е deadpan звезда над 30 години.
В края на 90-те Джанин Гарофало направи deadpan секси, заради образа на песимистична, но умна жена, която често бива използвана за опозиция на красивата, но празноглава блондинка. Комедийните сетове на актрисата-комик са повлияни от собствената й нагласа към света. Предполагам, че виждам тъмната страна на нещата – казва тя – Чашата е винаги наполовина празна. И напукана. И аз си порязвам устата. А също си чупя и зъб.
Друга икона на 90-те е Дария от едноименния анимационен сериал на Mtv. Тя е невъзмутим критик на хората и обществото. Образът е толкова deadpan, че може да се добави като визуализация в речниците.
Един от най-добрите съвременни deadpan комици е Тиг Нотаро, а абсолютната богиня на deadpan изпълненията с щипка социопатия е Обри Плаза.
Режисьорите
Има няколко режисьора, които очевидно предпочитат deadpan комедията.
Независимо какво прави Джим Джармуш – трагедия, комедия, поезия или ужаси, то е подпечатано с dedapan печат.
Докато спокойствието на Джармуш е дзен – както в Paterson 2016 (Патерсън), deadpan комедията на братята Коен разчита на черен хумор и репетативност, комбинирани с изненада, и цялостен абсурд.
Близки по усещане са филмите на други двама братя – Джон и Мартин Макдона. В тях има поне един deadpan характер, кой често се играе от Брендан Глийсън.
Уес Андерсън има ясно различим визуален стил, базиран на винтидж финтифлюшки. Повечето актьори обаче контрастират в този шарен и подреден свят, чрез deadpan играта си.
Открих Тайка Уайтити с What We Do in the Shadows 2014 (Какво правим в сенките), а последният му филм Jojo Rabbit 2019 (Джоджо Заека) е добре премерена смесица от deadpan сатира и драма.
Рой Андершон се циментира в deadpan, чрез трилогията си от черни комедии. В тях скованата игра на актьорите е комбинирана с дълги, конфузни кадри.
Аки Каурисмaки сякаш постига хумор без смях. Финландско изобретение – deadpan хуманизъм. Филмите му са създадени, за да може спокойно да понесем коравосърдечието на живота.
3 thoughts to “Deadpan, сериозно?”