Фриц Риман е германски психолог и психоаналитик, роден в началото на 20 век. Основната му теория е събрана в Grundformen der Angst – „Основни форми на страх“.
Angst – е чувство за тревожност, което е по-скоро екзистенциално състояние, отколкото временна реакция на страх, породен от реална опасност. Датският философ Сьорен Киркегор (1813-1855) използва думата, за да обясни духовното отчаяние, което се поражда от страха, че не можем да изпълним моралните си задължения към Господ.
Според Риман всички малки опасения и фобии, които изпитваме, са свързани с две двойки противоречия, които бележат всяко човешко битие.
Страхът от себеотдаване и Страхът от ставане на самия себе си / Страхът от преходност и Страхът от окончателното.
Тяхната гравитация оказва въздействие върху начина, по който живеем, но и върху потенциални психични разстройства, които бихме развили. Към кой от полюсите ще се залепим, зависи от програмирането ни в детството.
На базата на тези 4 типа страх Риман дефинира 4 типа личности, 4 типа биване на света.
Шизоидната личност
Страхът от себеотдаване или обвързване бележи тези хора. Страхът от разтваряне на Аз-а в другите. Екзистенциален императив е „Бъди себе си. Запази дистанция“. Основна цел е да си максимално независим от останалите.
Избягват се всякакви интимности, задушевни споделяния, колективистки сдружения и „групови изживявания“. За подобни хора ще кажем, че са резервирани, дистанцирани, делови, недоверчиви, арогантни, сухи, хладни – студени.
Може би най-успешният шизоиден образ в киното е Стивънс, главният иконом от The Remains of the Day 1993 (Остатъците от деня).
Подобни характеристики, съчетани с висок IQ, демонстрират герои като Шерлок Холмс, Шелдън Купър и Батман.
Макар да страни от хората мис Хавишъм от „Големите надежди“ на Дикенс е по-скоро унижена, отчаяна и с разбито сърце, отколкото шизоидна. Обаче Бел – от анимацията Beauty and the Beast 1991 (Красавицата и звярът), има естествена склонност да се изолира от другите, да отбягва дори тези, които я харесват.
A Quiet Passion 2016 (Прикрита страст), биографичният филм за поетесата Емили Дикинсън, е пълен с грешки, но образът е пример за шизоидна личност. Друг женски вариант (съчетан с аутизъм) е Мария от On Body and Soul 2017 (За тялото и душата).
Депресивната личност
Хората са социални същества. Търсят близост и контакт, копнеят приемане от другите. Тази личност, обратно на шизоидната, изпитва тревога от това да стане самостоятелен Аз. Изживява паника, когато трябва да прояви индивидуалност. Това е дивият ужас на агнето, отделено от стадото.
Това са хората, които „се вкопчват във вас“, хората лепенки. Хората, които не могат да кажат „не“. Те са готови да бъдат унижавани, бити и дори убивани, само за да избегнат загубата на другия.
Грейс, героинята на Никол Кидман в Dogville 2003 (Догвил), бива използвана, обиждана, заробена и изнасилвана. Въпреки това, тя дълго време приема, разбира, оправдава поведението на хората около нея, за да е част от групата.
Според Риман това са пораснали деца, които са били манипулирани от майките си, чрез заплахи от типа: „Няма да те обичам повече“, „Никога няма да ти проговоря“, „Ще ме разболееш“. Той описва случай на пациент, чиято майка припадала и се преструвала на умряла, докато детето избухне в сълзи и обещае, че повече няма да прави така.
Снежанка – във версията на Дисни, е напълно зависима както от джуджетата, така и от принца.
Мег Райън е алкохоличка в When a Man Loves a Woman 1994 (Когато един мъж обича една жена), чийто съпруг – Майкъл (Анди Гарсия), се опитва да я спаси. След като тя се оправя, той започва да изпитва ревност, че тя вече не зависи от него. Подобна е и фигурата на Рейнолдс Уудкок от Phantom Thread 2017 (Невидима нишка). Пример, как контролът от другите ни прави зависими, дори пристрастени към него.
Натрапливата личност
Е под въздействието на третия вид страх – Страхът от преходност. Този тип личност желае постигането на абсолютна трайност, отсъствието на каквато и да е промяна.
Това са хората, които имат богат гардероб с нови дрехи, но винаги носят старите. Риман описва пациент, който си купувал книги, но после отивал да чете в градската библиотека, за да не си цапа неговите. Това са контрол фриковете, хората, които виждат хаос, ако разместите солта и пипера. Но също тези, които не ядат десерт, защото не могат да си изберат от пълната витрина.
Монк от едноименния детективски сериал е източник на множество фобии и фиксации. Той страда от Обсесивно-компулсивно разстройство, което излиза извън контрол, след шокова промяна в живота му – смъртта на съпругата му.
Моника от Friends 1994-2004 (Приятели) има нужда постоянно да чисти и подрежда, както и да контролира действията на хората. В 9-и сезон виждаме скъпия сервиз чинии, които тя къта и не иска да използва повече от веднъж. Мелвин (Джак Никълсън) от As Good As It Gets 1997 (Колкото толкова) е мизантроп, но също суеверен. Той вярва, че ако стъпи на пукнатина, нещо лошо ще се случи, светът ще се промени.
Сладък момент в The Queen 2006 (Кралицата) е когато Елизабет II (Хелън Мирън) получава обаждане от министър-председателя. Той моли, даже настоява кралицата да направи нещо, което е извън традицията и протокола. Тя трескаво започва да подрежда нещата по бюрото.
Хистеричната личност
Е дефинирана от последният страх на Риман – Страхът от окончателното. Ако натрапливата личност се страхува от риска, то хистеричната живее за него. Тя е тук, за да задоволява всичките си импулси сега – веднага.
Този тип хора са повърхностни и фриволни. Не мислят за утре, важно е днес да изпитат удоволствие. Те обичат всичко, което засилва насладата, страстта, води до екстаз. Имат постоянна нужда от валидизиране. Те са шумният приятел, често – красивата приятелка, звездата в стаята, „първата цигулка“ в групата. Ако разказвате, ще ви прекъснат, за да разкажат нещо по-интересно – според тях.
Този тип изгражда псевдореалност, в която всички останали са публика от слуги, които са виновни за всички неуспехи. Тези хора остават гимназисти – завинаги. Сали Боулз (Лайза Минели) в Cabaret 1972 (Кабаре) споделя тези характеристики. Жасмин Френч от Blue Jasmine 2013 (Син Жасмин) също.
Дон Жуан и Казанова са мъжки аналог на хистерична личност. И при двамата действа правилото: Прелъсти – изостави. Разбира се, има различна мотивация. Дон Жуан живее за лова. Казанова за спомена. Според Фройд в нуждата на някои мъже да доказват мъжествеността си, чрез бройкането на жени, има латентен хомосексуализъм. Което е интересна хипотеза, каквато е тази на Фриц Риман.
Свързани публикации: