Ако перифразирам стихотворение на Наоми Шихаб Найе, реката е позната на рибата, a гласът на тишината. Твоето лице не ми е.
Прозопагнозията, невъзможността да различаваш лица, e състояние, което засяга около 2% от населението. Когато повечето от нас допускат грешки обаче, то е поради липсата на внимание.
Повод за днешния пост е интервю на Ралф Файнс от 2016, което гледах преди дни. Ралф разказва, че го бъркат с Лиъм Нийсън. Лиъм споделя същото за Ралф, веднъж дори дал автограф от негово име. Не виждам приликата. Двамата имат сини очи, но Нийсън, освен че е с над 10 см по-висок, има различен нос, уши, устни, отличим глас с ирландски акцент.
Класическото объркване е Лорънс Фишбърн и Самюъл Ел Джаксън. Фишбърн казва, че грешката е на повече от 25 години.
И двамата се ядосват, но напоследък го превръщат в шега. Джаксън популяризира тениските, на които пише „Не съм Лорънс Фишбърн“. И двамата са едри, чернокожи мъже с разстояние между предните зъби, но всичко останало е различно. Самюъл Джаксън е шумен, екстровертен, обича да ругае. Лорънс Фишбърн е тих, говори бавно, има излъчването на цар лъв.
Дали объркваме двете лица, защото сме расисти?
Когато гледаме други хора ги възприемаме и запомняме – поне първоначално, като груба скица, като карта. Виждаме формата и цвета на косата, кожата, дрехите. Най-лесният начин да станете друг е да си смените прическата.
Забелязваме индивидуалните подробности по-добре, когато наблюдаваме хора от същата група, в която сме ние. Причината „всички азиатци да са еднакви“ е, че за мозъка ни са еднакви, защото не е имал достатъчно време за наблюдение на азиатски лица.
Това не е расистка особеност на „белия мозък“, повтаря се при експерименти с китайци, японци, латиноамериканци, даже евреи от арабски страни и евреи от Израел.
Тази честа грешка, освен междурасова, e междуполова, но и междувъзрастова – повечето баби са еднакви. Повечето блондинки също.
Красивите лица са аналогични едно с друго. Красотата е по-стандартна от грозотата. Зоуи Салдана казва, че собствената й майка я обърква с Танди Нютън.
В германската митология двойникът е злокобен и паранормален. От там идва образът на Злия близнак, който открадва живота ни.
Актрисата Брайс Далас Хауърд е дъщеря на режисьора Рон Хауърд. Брайс започва да има „проблеми“ с Джесика Частейн още от студентската скамейка. Те посещават различни актьорски училища в Ню Йорк, но споделят общ Starbucks. Брайс се чудила, защо често я наричат Джесика. Объркването продължава и до днес.
Айла Фишър има същата връзка с Ейми Адамс. Това я дразнело, но актрисата започнала да го приема. Айла разказва, че на парти, след наградите Оскар, Лейди Гага се приближила, за да я поздрави за номинацията. Гага смятала, че говори с Ейми. Айла благодарила, но точно тогава влязла истинската Ейми Адъмс. „Я, виж ти – казала Айла – това не е ли Айла Фишър? Чудя се, какво ли прави тук?“.
Сякаш, за да продължи шегата Айла е двойник на Ейми в Nocturnal Animals 2016 (Хищници в мрака) на Том Форд.
Лесно е да намерите някой, който има един или два белега от лицето ви. Например, ако сте с кафяви очи – 75% от хората са като вас. Имате орлов нос? Под 10% са като вас.
Въпреки че населението на Земята е 7,5 милиарда, вероятността да откриете двойник е малка – 1 към 135. Вероятността да станете филмова звезда е още по-малка 1 към над 1 милион. Възможността да попаднете на идентичното си копие – 1 към 1 трилион.
Живеем в свят, в който лицата ни отключват врати и телефони, подписват сделки, разрешават банкови операции. Следващият път, когато се погледнете в огледалото – поздравете уникалността на лицето ви. Какво щяхме да правим, ако не бяхме различни? Щяхме да се душим като кучетата ли?
Свързани публикации:
Защо независимите жени харесват Брат Пит?
Спомен за мъжа, който не можеше да забравя и други паметни моменти