Защо създаваме собствена категория „психо филми“? Защото в подбора ни влизат различни жанрове – крими, трилър, научна фантастика и даже малко сюрреализъм.
Нюанси
Криминалният жанр предлага ясен конфликт между Добрия и Лошия, най-често ченге и престъпник. Ядрото на крими историята е престъплението и КАК ДА ПОСТИГНЕМ СПРАВЕДЛИВОСТ?
В центъра на Мистерията също е престъплението, но ядрото е КАК ДА ОТКРИЕМ ИСТИНАТА? Мистерията си играе с нашето желание да разберем и подредим света.
Трилърът се фокусира върху емоционалното състояние на героите. Той предизвиква – у тях, a и в зрителя, напрежение, тревожност, безпокойство, безпомощност, страх. Днешният подбор включва филми, които изопват нервите като струни, за да посвирят на тях като Паганини. Ядрото им е психиката на героите.
2000
Сигурни сме, че сте гледали поне 5 от тези 6. Остава Nine Queens 2000 (Девет кралици), който е аржентински и сигурно, ако го гледате сега, ще ви се стори бавен. Повлиян е от стила на Дейвид Мамет и експлоатира емоциите както на героите, така и на зрителя.
2001
Подробен анализ на: Mulholland Drive 2001 (Мълхоланд Драйв)
Споменавали сме: Donnie Darko 2001 (Дони Дарко) / The Others 2001(Другите) / The Piano Teacher 2001 (Пианистката)
2002
One Hour Photo 2002 (Експресно фото) е психо трилър движен от Робин Уилямс. Ripley’s Game 2002 (Играта на Рипли) е хем продължение – на филма от 1999 с Мат Деймън, хем римейк на филм от 1977. Има минуси, но големият му плюс е Джон Малкович.
2003
Имам топли чувства към Identity 2003 (Самоличност), на Джеймс Манголд. Гледах го една зимна вечер – като последна прожекция, в празно и студено кино.
Писали сме за: Oldboy 2003 (Олдбой)
2004
Първата реплика в The Machinist 2004 (Механикът) е „Кой си ти?“. Филмът е под силното влияние на Достоевски. Влияние, което се усеща в още 3-4 трилъра от 2004, в които миналото преследва настоящето. Диалог между съзнателно и подсъзнателно, буквално, и преносно.
2005
Писали сме за: A History of Violence 2005 (Тъмно минало)
2006
Paprika 2006 (Паприка) е анимация, но също научна фантастика, психо трилър и LSD трип в света на сънищата, който ме блъсна в ръцете на Сатоши Кон. The Night of the Sunflowers 2006 е класически крими трилър – с нелинейна структура, който засяга множество особености на човешката психика. Централни са конформизмът и егоизмът.
Писали сме за: Bug 2006 (Насекомо) / The Lives of Others 2006 (Животът на другите)
2007
Писали сме за: Before the Devil Knows You’re Dead 2007 (Игрите на дявола) / No Country For Old Men 2007 (Няма място за старите кучета)
2008
Не мога да опиша Genius Party Beyond 2008. Сборник от японска анимация, подобна на Love, Death & Robots 2019. The Headless Woman 2008 (Жената без глава) има отлично измислен и екзекутиран увод. „Бужи“ жена на средна възраст удря нещо с колата си. Тя е убедена, че нещото е някой. В следващите дни психиката й също катастрофира. За съжаление, филмът губи началната си инерция.
Писали сме за: In Bruges 2008 (В Брюж)
2009
About Elly 2009 (Историята на Ели) е социална трилър-драма. Цялото напрежение, а то е умело нагнетено, води до емоционална експлозия и край, който не е холивудски.
Писали сме за: Moon 2009 / The Secret In Their Eyes 2009 (Тайната на очите)
2010
Споменавали сме с добро Confessions 2010 (Изповеди), както и други филми на Тетсуя Накашима.
Писали сме за: I Saw the Devil 2010 / Inception 2010 (Генезис) / Buried 2010 (Погребан) / How I Ended This Summer 2010 (Как прекарах това лято)
2011
Писали сме за: We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) / Killer Joe 2011 (Убиецът Джо)
2012
Цитирам Rozix, която избра Jagten 2012 (Ловът) в класацията ни за най-добри филми през годината: „Защото е брутално откровен и нагазва в онези мрачни територии на колективната човешка жестокост, в които само смелите скандинавци имат дързостта да проникнат“.
Писали сме за: Holy Motors 2012 (Свети мотори)
2013
Подробен анализ на: Enemy 2013 (Враг)
Писали сме за: Stoker 2013 (Стокър) / Blue Ruin 2013
2014
Писали сме за: Wild Tales (2014) / Nightcrawler 2014 (Лешояда) / Gone Girl 2014 (Не казвай сбогом)
2015
В ревюто на Sicario 2015 написах, че героинята на Емили Блънт е новата Кларис Стърлинг. Ако се замислите, това е „Мълчанието на агнетата“ в Мексико.
Писали сме за: The Survivalist 2015 (Оцеляващият)
2016
Писали сме за: The Handmaiden 2016 (Слугинята) / Perfect strangers 2016 (Перфектни непознати) и The Invisible Guest 2016 / The Wailing 2016 / Nocturnal Animals 2016 (Хищници в мрака)
2017
Споменавали сме: On Body and Soul 2017 (За тялото и душата)
2018
Rojo 2018, макар да е анализ на обществото в Аржентина, е опакован като детективска история. Има структурни проблеми, но вещо работи със съспенса. Първите 30 минути са майсторски.
Писали сме за: Searching 2018 и Burning 2018 / The Guilty 2018
2019
Parasite 2019 (Паразити) бе една от звездите в класацията ни за Най-добри от 2019.
Писали сме за: Joker 2019 (Жокера)
2020
2020 е празничка по обясними причини. Beasts That Cling to the Straw 2020 е корейски трилър, който има повече завои от Шипченския проход. Чудех се дали да го включа, защото авторите са се съсредоточили именно върху завоите, а не толкова върху герои.
* Филмите са подредени хронологически – по премиерните им години в IMDB, а не реалните им, масови премиери в България или света.
One thought to “Най-добрите психо филми от 21 век (досега)”