
Чаках да дойде лятото, та този пост да е поносим.
The Painted Bird 2019 (Боядисаната птица) е военна черно-бяла драма, по едноименния роман на Йежи Косински. Филмът бе избран да представя Чехия на Оскар 2020. Не спечели номинация, но стана известен, защото по време на прожекциите прогонва част от публиката.
Защо Полша отказва да участва в заснемането на романа?
Йежи Косински е американски писател с полски произход. „Боядисаната птица“ го прави известен. Разказ за безименно момче, което търси родителите си в безименна част на Източна Европа, по времето на Втората световна война.

Косински е противоречива личност – особено в Полша. Той подхвърлял, че описаните хора и случки са лични преживелици и част от неговата биография. Доказва се, че повечето са измислица, чиято цел е печалба. Освен в лъжа, писателят е обвиняван и в плагиатство. Персоната му дори става скандал от Студената война. Въпреки неясната роля на Косински, книгата бива определяна като постижение.
Филмът
The Painted Bird 2019 попада в специфична категория, която може да определим като апокалиптика или „кино ад“.
Това са филми с продължителност 3, 4, 5, 7 часа. Светът им е грозен, мръсен, кален, аморален. Няма герои, кавалери, рицари в бяло. Пълно е с крадци, убийци, изнасилвачи.

Някои се развиват в контекста на християнски спиритуализъм. Мислете за Андрей Тарковски или Ингмар Бергман.

Други са лишени от каквато и да е метафизика, обвити са в суровия песимизъм на Бела Тар.

Кино дисекция, аутопсия на тялото и душата. Камерата е скалпел, който разрязва, оголва, обелва до кости.

Надникваме в трупа на човешкото животно, за да видим похот, чревоугодие, алчност, леност, завист, горделивост, хищна жестокост. Виждаме натъртвания от реалността, хематоми от сблъсъка на индивида с цялото. Дълбоки белези от борбата между хаос и ред, самота, и глад, добро, и зло.

Героите в тези филми не живеят. Те съществуват. А съществуването им е празно и мъчително. Непоносимо за гледане. В интервю Бергман признава: „Не гледам филмите си често. Изнервям се, готов съм да плача… и съм нещастен. Ужасно е“.
The Painted Bird 2019 е златен запис във видеотеката на кино нихилизма и надеждата

Филмът е красива графика в черно и бяло. Историята е подредена в 8 части, които носят имената на героите, които детето среща. Пътешествие сред праисторическа безсърдечност и средновековна жестокост, с проблясъци на надежда, която бързо умира.

Детето ще преживее или ще е свидетел на тормоз, глад, мъчения, изнасилване, инцест, педофилия, зоофилия, страдание и брутализиране, което може да бъде създадено само от хората.

Заглавието идва от сцена, в която ловец на птици улавя сива птичка и я боядисва, за да стане шарена и красива. После я пуска на свобода. Рояк от сиви птици я напада и унищожава във въздуха.
Виждал съм – наистина, как врабчета правят същото с избягал от клетката си вълнист папагал. Остана само окървавена перушина. Същото се случва и с една от героините – местната лека жена, която е зверски пребита и изнасилена от група селянки.

Детето мълчи и преживява. Движено от дивия инстинкт да оцелее.
То е евреин, но може би е символ на всички, които са различни от групата. Потопено е в протосвят, който е в 20 век, но може да е 13-и. Свят на езичество и паганизъм, фундаментализъм, расизъм. Свят на война – навън и вътре.

Героите говорят на протоезик, на есперанто – супа от полски, чешки, руски, може би украински, а може би други езици.

По пътя си детето среща няколко познати лица. Удо Киер в ролята на стар, жесток, импотентен мелничар. Стелан Скарсгард, който е немски войник. Харви Кайтел, който е безименен свещеник. Бари Пепър, който пак играе снайперист, но този път руски. Героят му – Митка, е един от малкото, които изпитват съжаление към детето.
Мнението ми в едно изречение:
Филм като вой на вълк в бездната на нощта – самотен и страшен, тъжен, невъзможен да бъде забравен.
Свързани публикации:
One thought to “The Painted Bird – апокалиптика на надеждата”