Skip to main content

10 забравени, но яки екшъна от 70-те

The Warriors 1979

Харесвам екшън филмите, въпреки че днес ги гледат с насмешка – признава Дани Бойл – Има нещо изключително в тях, то е свързано с изобретяването на филма, със същността на киното и защо го обичаме.

Duel 1971 / Magnum Force 1973 / The Spy Who Loved Me 1977 / Vanishing Point 1971 / Enter The Dragon 1973 / Mad Max 1979  

Писали сме, че екшъните, такива каквито ги познаваме, се появяват през 70-те години на 20 век. Тогава са реализирани 4 от 5-те най-успешни филма на Брус Лий, 5 филма за Джеймс Бонд, дебютират Мръсният Хари и Лудият Макс. 

MASH 1970 / The Anderson Tapes 1971 / Serpico 1973 / The Long Goodbye 1973 / Thieves Like Us 1974 / Dog Day Afternoon 1975 

70-те са доминирани от Копола, Кубрик, Скорсезе, Тарковски, Херцог, Бергман, Фелини, които създават няколко от шедьоврите си. Но също от Робърт Олтмън, Сидни Лъмет и Питър Богданович, които произвеждат (почти) по филм на година. 

The French Connection 1971 

Уилям Фридкин снима два, които са основополагащи. The French Connection 1971 (Френска връзка) – за екшъна и The Exorcist 1973 (Екзорсистът) за ужаса. 

Филми на Дон Сийгъл: Madigan 1968 / Death of a Gunfighter 1969 / Dirty Harry 1971 / The Beguiled 1971 / The Shootist 1976 / Escape from Alcatraz 1979 

Времето носи пик в кариерата на режисьор, който е недолюбван от повечето синефили – Дон Сийгъл. Сийгъл пробива, след серия Б-филми. Известен е със своята непретенциозност. Сам саркастично отбелязва: Начинът за лишени от талант хора – като мен, да пробият в Холивуд е с връзки

Той прави малки, нео ноар филми с корави герои. Най-често работи с високи актьори, чието присъствие в кадъра е достатъчно: Роналд Рейгън, Хенри Фонда, Джон Уейн, Робърт Мичъм, Джо Дон Бейкър и Клинт Истууд. Веднъж казах на Жан-Люк Годар – Имаш нещо, което искам – свобода. А Годар каза – А ти имаш нещо, което аз искам – пари. 

Това са 10 забравени екшъна от 70-те. 

Charley Varrick 1973 (Чарли Варик)

Започваме с любимият ми филм на Дон Сийгъл от този период. Чарли Варик е бивш каскадьор пилот, който се опитва да свърже двата края като пръскач на пестициди, докато живее в малка каравана с жена си. Заедно с глуповат приятел, те обират селска банка. Вместо 15 000 долара, колкото очакват, се оказват с равностойността на над $4 милиона в днешни пари. По радиото директорът на банката казва, че са задигнати около 2 бона. Чии са парите?   

Сийгъл казва: филмите ми не са за нищо. Наистина, няма велико послание, това е чист екшън. Филмът е толкова стегнат, че има две-три сцени, в които действието спира или се забавя.

Единственият ми проблем е кастингът на Уолтър Матау в главната роля. Личи си, че не е за тук. Той е на същото мнение. Джо Дон Бейкър обира всички точки. Героят му – Моли, ще бъде копиран в десетки филми. Тайнствен, мълчалив наемен убиец с излъчването на ледоразбивач, който пуши лула. Апропо, филмът е цитиран от Куентин Тарантино в Pulp Fiction 1994 (Криминале) – разбира се.   

Across 110th Street 1972

В началото Антъни Куин е само продуцент, който се опитва да привлече Джон Уейн за главната роля на 50-годишно, корумпирано ченге расист, което си има свой метод на работа. Уейн отказва, а след него това правят Кърк Дъглас и Бърт Ланкастър. Куин е принуден да изиграе капитан Матели. Заедно с амбициозният, по-млад и черен лейтенант Поуп (ролята е пробив за Яфет Кото), двамата трябва да открият виновните за брутална касапница в тайна банка на мафията.

Начинът на снимане е революционен. Първият американски филм заснет с Arriflex 35BL. Малките размери и мощността на камерата позволяват екипа да снима директно по улиците на Харлем и постигне хиперреализъм.

Повечето герои са многопластови. Един се страхува, че вече е твърде стар и системата ще го изхвърли като ненужен парцал, друг иска да успее, но следвайки собствения си морал, а не правилата на играта, трети се опитва просто да оцелее. Важна част от филма е саундтракът в изпълнение на Боби Уомак, който улавя историческия контекст. Заглавната песен – Across 110th Street, можете да чуете и в Jackie Brown 1997 (Джаки Браун). 

The Outfit 1973 (Екипът)

Една от забравените силни роли на Робърт Дювал. Филмът на Джон Флин ще ви прилича на Разплата 1999 (Разплата), нео ноар с Мел Гибсън, който пък е римейк на Point Blank 1967. 

Организирана престъпна група, известна като The Outfit, убива брата на главния герой. Когато той излиза от затвора, бързо и болезнено информира мафията, че му дължи $250 000 като обезщетение. Престъпният бос (изигран страхотно от Робърт Райън) пренебрегва посланието. Героят започва безмилостно да удря там, където боли най-много. 

Lone Wolf and Cub: Baby Cart at the River Styx 1972 (Самотният вълк и вълчето: бебешка количка до реката Стикс)

Исках да има поне един азиатски филм. Избрах втория от шест за приключенията на ронин и неговия малък син. Поредицата е по едноименната манга.

50 години по-късно някои от сцените са старомодни, а фонтаните оранжева кръв са куриозни, но Кенджи Мисуми създава образец, от който Западът копира здраво. Само две заглавия, които са огледални отражения: Road to Perdition 2002 (Път към отмъщение) и сериалът The Mandalorian 2019- (Мандалорецът).

Bring Me the Head of Alfredo Garcia 1974 (Донесете ми главата на Алфредо Гарсия)

Култов филм. Както повечето такива, той е комерсиален провал и влиза в класациите Най-лоши за всички времена на няколко мастити критици. Забранен е в Швеция, Германия, Италия и Аржентина. Но студентите от факултетите по филмова и телевизионна режисура го обожават. Почитатели са и Роджър Дийкинс, Роджър Ебърт, Роберт Родригез. A Такеши Китано смята, че е най-добрият филм, който някога е гледал. 

Главният герой – Бени, е смазан от живота мъж на средна възраст. Точно като сценариста и режисьор Сам Пекинпа, дори носи същите очила. Без цел и смисъл да живее, постоянно пиян и гневен, Бени е погълнат от нихилистична черна дупка. Изпратен е в няколко сюрреалистични кръга на ада, в които жестокостта и насилието градират.

Това е последният качествен филм на талантливия Пекинпа, преди кариерата му стремглаво да западне, заради агресивния му алкохолизъм. 

The Getaway 1972 (Бягството) 

Пекинпа се пропива, още докато снима The Getaway 1972. Сам казва: Не мога да снимам, ако не съм фиркан. Проектът е стресиращ. Започва го Питър Богданович, който е уволнен – заедно със сценариста, заради неразбирателства със звездата – Стийв Маккуин. Маккуин маха и първоначалния композитор, сменя го с Куинси Джоунс. Филмът е пренаписан от Уолтър Хил. Критиката го посреща на нож, но публиката го харесва.

Док МакКой излежава 10 години за банкови обири. С помощта на красивата си жена (в ролята Али Макгроу), той успява да получи помилване, но то идва с условие. Силните на деня искат МакКой да извърши голям удар за тях.

Снимките ще съберат в живота Маккуин и Макгроу, които ще се оженят. Връзката няма да е толкова силна, колкото на героите им. Филмът има римейк от 1994 с Алек Болдуин и Ким Бейсингър, който е провал. 

Death Wish 1974 (Смъртоносно желание)

Тук – за кратко, ще видите младия Джеф Голдблум в ролята на садистичен изнасилвач. Почти постоянно ще гледате Чарлс Бронсън. Преди Death Wish 1974, той е популярен повече в Европа, отколкото в родината си. Бронсън е 52-годишен, когато става американска екшън звезда. 

Ню Йорк е клоака. Мърсотия, престъпност, безнаказаност, повсеместна развала. Пол Кърси (Бронсън) е тих, скромен либерален архитект с кариера, пацифист, който не пипа оръжия. Това ще се промени. 

Death Wish 1974 има още 4 продължения – всичките с Бронсън. Римейк от 2018 с Брус Уилис и множество копия. Това не е първият vigilante филм, но е най-важният. Коренът на: Vigilante 1982, Falling Down 1993 (Пропадане), Eye for an Eye 1996 (Око за око) със Сали Фийлд, The Boondock Saints 1999 (Светците от Бундок), The Brave One 2007 (Другата в мен) с Джоди Фостър, Gran Torino 2008 (Гран Торино) с Клинт Истууд, Harry Brown 2009 (Хари Браун) с Майкъл Кейн, Kick-Ass 2010 (Шут в г*за), Hobo with a Shotgun 2011 (Бездомник с двуцевка) с Рутгер Хауер. Цели франчайзи като The Equalizer, The Punisher и John Wick.

Assault on Precinct 13 1976 (Нападение над участък 13)

Класика! Сценарий и режисура Джон Карпентър. Това е третият филм на бъдещия майстор на ужаса. Заснет е с микро бюджет от $100 000 – за 20 дни. Повечето статисти са студенти. Карпентър пише и музиката, защото няма пари за саундтрак.

Филмът е под влиянието на Rio Bravo 1959 (Рио Браво) и Night of the Living Dead 1968 (Нощта на живите мъртви). Ченге, секретарка и затворник – осъден на доживотен затвор, попадат в обсада. Тримата трябва да работят заедно, за да оцелеят. 

Има римейк от 2005 с Итън Хоук и Лорънс Фишбърн. Оказва влияние върху Dead End 1985, Die Hard 1988 (Умирай трудно), From Dusk Till Dawn 1996 (От здрач до зори), The Raid: Redemption 2011, Dredd 2012 (Дред), Green Room 2015 (Зелената стая), VFW 2019… и още няколко десетки.  

The Driver 1978 (Шофьорът)

Един от героите в този филм ще каже нещо като: Знаеш ли коя е най-интересната част от вестника? Спортната страница. Победители, победени, как е станало и резултат. 

Това е философията зад The Driver 1978. Уолтър Хил оголва героите си до чисти архетипи. Те дори нямат имена. Детективът (Брус Дерн) се изправя срещу Шофьорът (Райън О’Нийл), а между тях е жената – Играчът (Изабел Аджани). 

Тарантино споделя, че този филм оглавява личната му cool класация. Той го цитира, както в Pulp Fiction 1994 (Криминале), така и в Kill Bill: Volume 2 2004 (Убий Бил 2). Антагонизмът между престъпник и ченге адски прилича на Heat 1995 (Жега). Drive 2011 (Живот на скорост) и Baby Driver 2017 (Зад волана) са очебиен homage. Режисьорът на последния – Едгар Райт, казва, че това е един от най-любимите му филми.   

The Warriors 1979 (Войните)

Култов филм на Уолтър Хил, по едноименния комикс на Сол Юрик от 1965. Нощна, митологична одисея из улиците на Ню Йорк. 

Сайръс, харизматичният лидер на най-голямата банда в града, призовава делегати от 100 други банди. Целта му е да ги обедини в армия. Той е убит, по време на срещата. Набедени за покушението са Войните от Кони Айланд. Сега всички други банди търсят разплата, а Войните трябва да оцелеят и се доберат до вкъщи.

The Warriors 1979 оставя отпечатък върху поп културата. Цитиран е от множество други филми, анимации, сериали, електронни игри. А също в песни на: Айс Кюб, Тупак Шакур, Фет Джо, Пъф Деди, Кендрик Ламар, Twisted Sister, Biohazard, Wu Tang Clan. Неговият vibe доминира Beat It на Майкъл Джексън. Филмът е любим на Ramones, но и на Роналд Рейгън.

Свързани публикации:

Най-добрите екшъни от 21 век (досега)

One thought to “10 забравени, но яки екшъна от 70-те”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *