7-те най-добри филма на Такеши Китано

Fireworks 1997

Такеши Китано e творец. Преди да стане такъв, той е оператор на асансьор в стриптийз клуб. 

Като повечето луксозни заведения от този тип и в неговото има комици, които уплътняват времето между основните атракции. Един от тях се разболява и Китано го замества. Така – през 70-те, започва неговата комедийна кариера. 

Такеши Китано в реклами за Canon и L.A. Eyeworks 

Такеши – заедно с Кийоши Канеко, правят стендъп комедийно дуо, което получава ТВ шоу. Китано става любимец на зрителите, заради бързите, пиперливи шеги, които минават границата. Смелостта му дори печели 5-годишна забрана да влиза в студио на телевизия NHK. 

Takeshi’s Castle 1986-1990

Китано продължава сам – след разпада на дуото, за да спечели място в топ 3 най-популярни комици в Япония. Той прави очакван преход – като водещ на предавания, викторини, игри. Една от тях – Takeshi’s Castle 1986-1990 (Замъкът на Такеши), дори бе е излъчвана в България. Тя може би е първата хапка на западния свят от куриозната, ексцентрична и гротескна представа на японците за веселие. 

Такеши Китано в Johnny Mnemonic 1995

Китано е актьор, писател, поет, художник, кинорежисьор, но Япония отказва да приеме тези занимания, като нещо повече от хоби. Това се променя през 1997, когато негов филм печели Златен лъв на фестивала във Венеция. 

Такеши Китано в периферна, но важна роля в култовия Battle Royale 2000 

Често класациите ни са хронологически. Днешният подбор е подреден според личния ми вкус. Китано е играл в почти 70 продукции, режисирал e 19. Не съм гледал всички, но от тези, които съм бих избрал тези. 

Трилогията Outrage

Не мамя, когато обединявам 3 филма в едно. Китано пише, режисира и изиграва ролята на гангстер на име Отомо. Сюжетът проследява неговата история. 

The Outrage 2010 / Beyond Outrage 2012 / Outrage Coda 2017

Категорията е любима на Такеши – филми за якудза, японския аналог на мафията. Ще видите класически Китано похвати – бавно темпо, minimal композиции, моменти на дзен красота, редувани от изблици на хаос. 

Филмите са изследване на престъпната душа, но и сатира на организираната престъпност. Те са манифест срещу насилието, който – парадоксално, използва ескалиращо насилие. Третият филм е сякаш направен единствено с комерсиално намерение и поне за мен е незадоволителен. 

Violent Cop 1989 (Жестоко ченге)

Всичко започва от тук. Режисьорският дебют за Китано, който е вариация на Мръсния Хари. 

Violent Cop 1989

Ще разпознаете дългите, статични кадри, които стават негова запазена марка. Уводният, в който героят му върви към камерата, е една минута. Филмът е относително успешен, но Китано е разочарован, че публиката се смее, когато го вижда в кадър. 

Всички следващи негови изпълнения ще се характеризират с мълчалив deadpan, който е подпомогнат от частична парализа на лицето, заради катастрофа с мотопед. 

Violent Cop 1989

Основна тема, която ще сложи отпечатък върху творчеството му, е загубата на надежда. Китано е кино нихилист, който медитира над ирационалната душа на насилието и живота изобщо. Как може да понесеш деня, когато е поредица от гадости, които те смазват.

Героят му – полицай Азума, е изпълнен с едва сдържан гняв от пълната липса на контрол. Шефът на полицията му прави забележка: „Трябва да мислиш малко повече. Да се съобразяваш“. На което Азума отговаря: „Не мога. Уморен съм“

Kikujiro 1999 (Кикуджиро) 

Китано прави сърдечен и артистичен филм, за приятелството между кисел мъж с голяма уста и малко момче, което търси майка си.

Kikujiro 1999

Освен че е завръщане към корените му на комик, филмът е личен. Кикуджиро се казва бащата на Китано, който е бил агресивен алкохолик и скандалджия. Може би това е начинът синът му да го разбере и му прости.

Kids Return 1996 (Момчетата се завръщат)

Разказва историята на двама хулигани, които не могат да завършат гимназията. Единият става боксьор, а другият гангстер. И двамата се провалят. 

Kids Return 1996

Китано създава филма след катастрофата, която почти отнема живота му и парализира половината му тяло. Той я нарича „подсъзнателен опит за самоубийство“. 

Dolls 2002

Смъртта е постоянен гост в творчеството му. Дори в най-разкошния, артистичен и символичен негов филм – Dolls 2002 (Кукли), който е посветен на любовта, смъртта се разчита между редовете. Kids Return 1996 е различен. Макар по азиатски цикличен, той е изненадващо оптимистичен и пълен с жажда за живот.    

Sonatine 1993 (Сонатина) 

Революционен якудза филм, който е пренебрегнат от публиката в Япония, но е причината Китано да бъде забелязан на Запад. Това е неговият Куросава момент. 

Sonatine 1993

Муракава (Китано) е средно голяма риба в света на якудза. Той е командир на собствен екип, който е командирован в провинцията, за да умиротвори разпра между два престъпни клана. Част от екипа е избита. Оживелите се скриват във вила на морския бряг. Мъжете се забавляват – като малки деца, докато чакат нещата да се уталожат. Но всички игри, които играят съдържат агресия или насилие. 

Sonatine 1993

Китано създава няколко култови сцени. Едната е игра на руска рулетка, която е смешна и страшна. Друга е свирепа нощна престрелка – виждаме единствено отблясъците на оръжието. А краят е съкрушителен и неочакван. 

Sonatine 1993 загърбва нежните чувства, романтиката и сантименталното, които са задължителни за Япония. Най-често ходенето на кино е по двойки. Кой филм ще се гледа – избира жената. Ако във филма няма любовна история, бебе, котенца, кученца, кawaii моменти, той ще катастрофира финансово. Китано знае това, но рискува. Поне 47% от въздействието на Sonatine 1993 е музиката на Джо Хисаиши, който е любим композитор на Китано и озвучава още 6 негови филма.  

The Blind Swordsman: Zatoichi 2003 (Затоичи)

Комерсиално най-успешният филм на Китано. Стилен и красив, той печели Сребърен лъв за режисура, а също Наградата на публиката както във Венеция, така и в Торонто. 

Шинтаро Катсу в Zatoichi 1989

Китано е вторият актьор, който изиграва Затоичи. Преди него слепият майстор на меча е Шинтаро Катсу – в 26 филма. 

The Blind Swordsman: Zatoichi 2003

Причината героят да бъде съживен е госпожа Сайто, бивша екзотична танцьорка, съдържател на бордеи и милионер, която държи правата на всички Затоичи филми. А ги държи, защото е лихвар на вече покойния Катсу. В началото Китано отказва, защото не е фен на франчайза, но госпожа Сайто е убедителна. 

The Blind Swordsman: Zatoichi 2003

Такеши решава да зарадва публиката като и даде това, което очаква, но опаковано от него. Кръвта, която се плиска, пръска и напоява екрана, е очевидно анимирана. Нарочно е. Китано иска, тя да е красива – като цвете, което разцъфва. И едновременно с това – да не плаши зрителите. Друг изненадващ елемент е танцът в края.  

Fireworks 1997 (Фойерверки)

Седмият филм на Китано, който му носи печат за качество пред родната публика. Това се дължи на Златния лъв от Венеция, още няколко награди от фестивали в Европа, масови овации от критици и познавачи. 

Fireworks 1997

Йошитака Ниши (Китано) е лаконично ченге с каменно лице. Той е изхвърлен от полицията, заради престрелка, в която умира един от партньорите му, а друг остава в инвалидна количка. Съпругата на Ниши, която е целият му свят, е в последна фаза на левкемия. Ниши дължи пари за лечението й, които е взел назаем от мафията.  

Fireworks 1997

Според критици филмът не може да бъде класифициран. Не е чиста драма, не е трилър, не е екшън, това е Китано. Японска визуална поезия, голи импулси, които трептят около морално амбивалентното. Сблъсък на война и мир, любов, и омраза, нежност, и болка, цвете, и огън. 

Fireworks 1997 е доминиран от меланхолия, насилие и нихилизъм. Дори в отчайващите си моменти, той не е отчайващ.   

Свързани публикации:

Battle Royale 2000 

Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *