Такеши Китано e творец. Преди да стане такъв, той е оператор на асансьор в стриптийз клуб.
Като повечето луксозни заведения от този тип и в неговото има комици, които уплътняват времето между основните атракции. Един от тях се разболява и Китано го замества. Така – през 70-те, започва неговата комедийна кариера.
Такеши – заедно с Кийоши Канеко, правят стендъп комедийно дуо, което получава ТВ шоу. Китано става любимец на зрителите, заради бързите, пиперливи шеги, които минават границата. Смелостта му дори печели 5-годишна забрана да влиза в студио на телевизия NHK.
Китано продължава сам – след разпада на дуото, за да спечели място в топ 3 най-популярни комици в Япония. Той прави очакван преход – като водещ на предавания, викторини, игри. Една от тях – Takeshi’s Castle 1986-1990 (Замъкът на Такеши), дори бе е излъчвана в България. Тя може би е първата хапка на западния свят от куриозната, ексцентрична и гротескна представа на японците за веселие.
Китано е актьор, писател, поет, художник, кинорежисьор, но Япония отказва да приеме тези занимания, като нещо повече от хоби. Това се променя през 1997, когато негов филм печели Златен лъв на фестивала във Венеция.
Често класациите ни са хронологически. Днешният подбор е подреден според личния ми вкус. Китано е играл в почти 70 продукции, режисирал e 19. Не съм гледал всички, но от тези, които съм бих избрал тези.
Трилогията Outrage
Не мамя, когато обединявам 3 филма в едно. Китано пише, режисира и изиграва ролята на гангстер на име Отомо. Сюжетът проследява неговата история.
Категорията е любима на Такеши – филми за якудза, японския аналог на мафията. Ще видите класически Китано похвати – бавно темпо, minimal композиции, моменти на дзен красота, редувани от изблици на хаос.
Филмите са изследване на престъпната душа, но и сатира на организираната престъпност. Те са манифест срещу насилието, който – парадоксално, използва ескалиращо насилие. Третият филм е сякаш направен единствено с комерсиално намерение и поне за мен е незадоволителен.
Violent Cop 1989 (Жестоко ченге)
Всичко започва от тук. Режисьорският дебют за Китано, който е вариация на Мръсния Хари.
Ще разпознаете дългите, статични кадри, които стават негова запазена марка. Уводният, в който героят му върви към камерата, е една минута. Филмът е относително успешен, но Китано е разочарован, че публиката се смее, когато го вижда в кадър.
Всички следващи негови изпълнения ще се характеризират с мълчалив deadpan, който е подпомогнат от частична парализа на лицето, заради катастрофа с мотопед.
Основна тема, която ще сложи отпечатък върху творчеството му, е загубата на надежда. Китано е кино нихилист, който медитира над ирационалната душа на насилието и живота изобщо. Как може да понесеш деня, когато е поредица от гадости, които те смазват.
Героят му – полицай Азума, е изпълнен с едва сдържан гняв от пълната липса на контрол. Шефът на полицията му прави забележка: „Трябва да мислиш малко повече. Да се съобразяваш“. На което Азума отговаря: „Не мога. Уморен съм“.
Kikujiro 1999 (Кикуджиро)
Китано прави сърдечен и артистичен филм, за приятелството между кисел мъж с голяма уста и малко момче, което търси майка си.
Освен че е завръщане към корените му на комик, филмът е личен. Кикуджиро се казва бащата на Китано, който е бил агресивен алкохолик и скандалджия. Може би това е начинът синът му да го разбере и му прости.
Kids Return 1996 (Момчетата се завръщат)
Разказва историята на двама хулигани, които не могат да завършат гимназията. Единият става боксьор, а другият гангстер. И двамата се провалят.
Китано създава филма след катастрофата, която почти отнема живота му и парализира половината му тяло. Той я нарича „подсъзнателен опит за самоубийство“.
Смъртта е постоянен гост в творчеството му. Дори в най-разкошния, артистичен и символичен негов филм – Dolls 2002 (Кукли), който е посветен на любовта, смъртта се разчита между редовете. Kids Return 1996 е различен. Макар по азиатски цикличен, той е изненадващо оптимистичен и пълен с жажда за живот.
Sonatine 1993 (Сонатина)
Революционен якудза филм, който е пренебрегнат от публиката в Япония, но е причината Китано да бъде забелязан на Запад. Това е неговият Куросава момент.
Муракава (Китано) е средно голяма риба в света на якудза. Той е командир на собствен екип, който е командирован в провинцията, за да умиротвори разпра между два престъпни клана. Част от екипа е избита. Оживелите се скриват във вила на морския бряг. Мъжете се забавляват – като малки деца, докато чакат нещата да се уталожат. Но всички игри, които играят съдържат агресия или насилие.
Китано създава няколко култови сцени. Едната е игра на руска рулетка, която е смешна и страшна. Друга е свирепа нощна престрелка – виждаме единствено отблясъците на оръжието. А краят е съкрушителен и неочакван.
Sonatine 1993 загърбва нежните чувства, романтиката и сантименталното, които са задължителни за Япония. Най-често ходенето на кино е по двойки. Кой филм ще се гледа – избира жената. Ако във филма няма любовна история, бебе, котенца, кученца, кawaii моменти, той ще катастрофира финансово. Китано знае това, но рискува. Поне 47% от въздействието на Sonatine 1993 е музиката на Джо Хисаиши, който е любим композитор на Китано и озвучава още 6 негови филма.
The Blind Swordsman: Zatoichi 2003 (Затоичи)
Комерсиално най-успешният филм на Китано. Стилен и красив, той печели Сребърен лъв за режисура, а също Наградата на публиката както във Венеция, така и в Торонто.
Китано е вторият актьор, който изиграва Затоичи. Преди него слепият майстор на меча е Шинтаро Катсу – в 26 филма.
Причината героят да бъде съживен е госпожа Сайто, бивша екзотична танцьорка, съдържател на бордеи и милионер, която държи правата на всички Затоичи филми. А ги държи, защото е лихвар на вече покойния Катсу. В началото Китано отказва, защото не е фен на франчайза, но госпожа Сайто е убедителна.
Такеши решава да зарадва публиката като и даде това, което очаква, но опаковано от него. Кръвта, която се плиска, пръска и напоява екрана, е очевидно анимирана. Нарочно е. Китано иска, тя да е красива – като цвете, което разцъфва. И едновременно с това – да не плаши зрителите. Друг изненадващ елемент е танцът в края.
Fireworks 1997 (Фойерверки)
Седмият филм на Китано, който му носи печат за качество пред родната публика. Това се дължи на Златния лъв от Венеция, още няколко награди от фестивали в Европа, масови овации от критици и познавачи.
Йошитака Ниши (Китано) е лаконично ченге с каменно лице. Той е изхвърлен от полицията, заради престрелка, в която умира един от партньорите му, а друг остава в инвалидна количка. Съпругата на Ниши, която е целият му свят, е в последна фаза на левкемия. Ниши дължи пари за лечението й, които е взел назаем от мафията.
Според критици филмът не може да бъде класифициран. Не е чиста драма, не е трилър, не е екшън, това е Китано. Японска визуална поезия, голи импулси, които трептят около морално амбивалентното. Сблъсък на война и мир, любов, и омраза, нежност, и болка, цвете, и огън.
Fireworks 1997 е доминиран от меланхолия, насилие и нихилизъм. Дори в отчайващите си моменти, той не е отчайващ.
Свързани публикации:
Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното