
Prozekcia има 793 публикации, първата е от 29 май 2010. 5-те най-четени са от периода 2011-2012. Нормално. Блоговете станаха мейнстрийм след 2004, но достигнаха своя пик 2012-2013. Макар в момента да има 500-милиона блога в света, форматът е мъртъв.
Убиха го социалните медии и YouTube. Първо дойдоха кратките видеа, после влоговете, а сега хит са подкастите. Нормално. На пазара има изобилие от съдържание и ограничено количество „цялостно“ внимание, за сметка на „частичното“. Във времето, което имате бихте консумирали нещо, което е или много кратко, или възможно за консумация откъслечно и успоредно – докато правите нещо друго. Шофирате, тичате в парка, вдигате тежести, готвите, преструвате се, че участвате в Zoom среща.

Една от най-харесваните публикациите бе Дете на деветдесетте. Нормално. Тя е носталгична, прави обзор на всички неща, които символизираха 90-те за мен. Не се опитвам да повторя успеха й. Няма как. Просто, гледах филм от началото на ’90-те, в който играеха актьори, които дефинираха времето. Лица, които бяха навсякъде, а след това тихо и бавно угаснаха от звездното небе.

Шестте най-касови актьори през 90-те са: Том Ханкс, Мел Гибсън, Том Круз, Арнолд Шварценегер, Харисън Форд и Кевин Костнър. При актрисите водят: Мишел Пфайфър, Джулия Робъртс, Бет Мидлър, Упи Голдбърг, Мег Райън, Мелани Грифит.

Шестимата актьори с най-висок рейтинг от критиката са: Том Ханкс, Ал Пачино, Мат Деймън, Анджелика Хюстън, Бен Кингсли и Робърт Де Ниро.

Сред актьорите с най-много участия през десетилетието са: Самюъл Джаксън (42), Брус Уилис (25), Харви Кайтел (24), Робърт Де Ниро (24), Антъни Хопкинс (24), Упи Голдбърг (22), Робин Уилямс (21).
Четирима актьори, чиито кариери избухнаха през 90-те и продължават да са в зенит през 21 век са Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Джони Деп и Киану Рийвс. Но какво стана с Крисчън Слейтър?
Крисчън Слейтър

Слейтър засне 18 филма, през ’90-те и наистина беше навсякъде. Лицето и буквално гласа на младото поколение. В Pump Up The Volume 1990 (Надуйте децибелите) Крисчън е водещ на пиратска радиостанция, която променя цял един град и даже Америка.

Филмът, който го „кръсти“ е Heathers 1989 (Опасно привличане), черна гимназиална комедия. Той играе непокорния аутсайдер, който се опъва на системата. Лошото момче със златно сърце и кожено яке. Образът става водещ за ’90-те, а Слейтър е негов типаж. Както във филмите, така и в живота, той ще бъде арестуван няколко пъти. Актьорът беше ’90-тарска версия на Джак Никълсън. Сравнение, което мрази – „…какво искате от мен – да си обръсна веждите ли?“.
Уинона Райдър

Крисчън Слейтър казва, че тя „е съвършената жена“. Първият й комерсиален успех е Beetlejuice 1988 (Бийтълджус). През ’90-те участва в 15 филма, които я направиха „модна икона“ и най-желаната актриса, както от продуцентите, така и от актьорите, и музикантите. Ако папараците те снимат с Уинона Райдър, значи си готин. Едновременно си anti-establishment, но и пълен insider. Мечтата на всеки юноша.

За мен, Уинона е майка или поне първообраз на Manic Pixie Dream Girl – женски образ, който беше популярен в началото на 21 век. Мислете за героините на Кирстен Дънст, Натали Портман и par excellence примера – Зоуи Дешанел. Момичето, което е съвършено в своето несъвършенство. Тя е умна, странна, ексцентрична. Творческа натура – магическа и магнетична. Не можеш да я задържиш, защото е като пеперуда.
Маколи Кълкин

’90-те бяха технологичен бум. Появата на интернет, компютърната търговия, разчитането на генома, клонирането доведоха до поява на термини като designer baby. Идеята за създаването на деца, чието ДНК е изчистено от грешки и програмирано за успех.

’90-те имаха своето съвършено дете – симпатично, екстровертно, мило, слънчево, малко палаво, много умно. Невинното лице на Маколи Кълкин понесе тежестта на този образ, който се оказа трагичен. Актьорската му кариера не успя да прелее в нищо друго, извън него.
Джулиет Люис

Кокаинът е наркотикът на ’80-те. Болкоуспокоителните са предпочитани през ’90-те. Ако вие не сте се друсали с хапчета, със сигурност познавате поне един човек, който се е.

Всеки независим, хахо филм сякаш беше с Джулиет Люис. Тя беше „онази актриса“ – със странното лице, надрусания поглед и назъбения глас. Един от секссимволите на ’90-те бе биполярна, инфантилна мацка, която може да ви оближе ухото, след което да ви застреля – от скука. Това ще я разплаче и накара да си пререже вените, за да й простите. Ще й простите, докато кървите по карираната си риза, която сте завързали небрежно на кръста.
Стивън Сегал

Всичко, което беше Сегал беше през ’90-те. Перфектното време за тази актьорска литота с гофрирани очи, която търси отмъщение.

Беше съботно удоволствие да си купиш чипс – в прозрачно пакетче, Holiday-ка, дъвка Love is и да отидеш до видеотеката за касетка с екшън.
Джулия Робъртс

За нея ’90-те са 17 филма, които носят приходи от над $2,4 милиарда. Джулия Робъртс има една от най-умно управляваните кариери в шоубизнеса. Затова и днес, когато прави тъпи реклами на парфюми и филми със смърфове, нейното богатство се оценява на над $250 милиона.

Това е човек, който знае точно какво продава. Никога няма да прочетете, че Джулия е депресирана, дрогирана, пияна. Тя е подвижна усмивка. Контрапункт на всеобщата тревожност на ’90-те. Оптимизъм в рокля. Алтернатива на невротизма, мазната коса и непраните фланелени ризи. Както съм писал и друг път – ролята на Джулия Робъртс е най-добрата в кариерата на Джулия Робъртс.
Има няколко копия – Мег Райън, Кейт Хъдсън, Рийз Уидърспун, Камерън Диас, Ан Хатауей, Дженифър Гарнър и дори мъжки вариант – Хю Грант. Но всеки от тях има проблеми с менажирането на „образа“. Джулия е толкова архетипна, че десетилетия беше използвана да описва консуматорските предпочитания и психография, за нуждите на маркетинга и рекламата.
Джим Кери

Музиката на ’90-те беше гръндж, рейв или хип-хоп. Хуморът бе доминиран от два екипа. Едните бяха саркастичните наблюдатели – ала Джери Сайнфелд и Крис Рок. А другите – професионалните идиоти. Хора като Майк Майърс, Поли Шор и Адам Сандлър, които са предвестници на Том Грийн, и Саша Барън Коен. Мъже, които се държат като пияни деца. Те крещят, пърдят, плезят се и преиграват, преекспонират, пресилват, прекаляват.

Това хаотично търсене на границата на допустимото бе приветствано като автентично. Образцов екземпляр на този тип хумор бе Джим Кери. „Мислех, че снимам пълни лайна“ – си спомня главният оператор на Ace Ventura: Pet Detective 1994 (Ейс Вентура: Зоодетектив). И лайната стават злато. Филмите на Кери носят – само през десетилетието, $2 милиарда. Шумната хипербола, физическата пародия – поднесена с обезумяло гримасничене, стават еталон на смешното за Mtv поколението.
Освобождаването от нормата за социално приемливото е опияняващо. Фактът, че може да споделим смешка, която родителите ни не разбират – екзалтиращо.
Уесли Снайпс

Комбинация от самочувствие, харизма и черен колан в шотокан карате, Уесли Снайпс бе в центъра на няколко блокбъстъра и общо 21 филма от ’90-те.

Горда, гето версия на Стийв Маккуин – напълно правдоподобна във всяко свое действие. В края на десетилетието кариерата на Снайпс се охлади бързо и безвъзвратно, когато вместо ритници пред камерата, той реши да раздава призовки и оплаквания на кой ли не. И… забрави да си плати данъците.

Преди последното име, нека споменем и тези знайни актьори с незнайни кариери – след ’90-те: Алисия Силвърстоун, Анди Макдауъл, Бил Пулман, Бриджит Фонда, Джина Дейвис, Куба Гудинг Джуниър, Маделин Стоу, Нев Кембъл и Сара Мишел Гелар.
Брендън Фрейзър

Дебютът му е ТВ филм от 1991. Десетилетието му носи още 25 участия и го подготвя да бъде Харисън Форд на 21 век. Но около 2008 най-търсените въпроси за него са: „Къде е Брендън Фрейзър?“ и „Умря ли Брендън Фрейзър?“.

Слава богу, Брендън Фрейзър е жив. Поредица от лоши решения и лош късмет обаче стопиха кариерата му.
Той бе събирателно за надеждите на „новото поколение“. Големите му, невинни сини очи сякаш виждаха света за първи път – всеки пет минути. Добряк, който е достатъчно висок, за да бъде харесван от жените и достатъчно атлетичен, за да не бъде доминиран от мъжете. „Въздухар“ и едновременно с това романтичен рицар. Оптимист и майтапчия, който е достатъчно сериозен, за да партнира на Иън Маккелън. Миналото съществува не за да сме тъжни, а за да се учим от него.
И все пак форматът си има аудитория и днес – не само носталгици, бивши деца на 90-те години. Така че, продължавайте с добрата работа 🙂
Успех!
@Willy
Благодаря!
Не мислим да спираме, правим го за удоволствие 🙂 и начин да не откачим от реалността